Ветровещ
- Автор: Деннард Сьюзан
- Серия: Вещерия #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Издава „Егмонт България“ ЕАД
- ISBN: 978-954-27-2035-5
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ветровещ». Краткое содержание книги:
След като експлозия унищожава кораба му, светът смята, че принц Мерик е мъртъв. Белязан, но жив, той е решен да докаже предателството на сестра си. Преди да достигне препълнената с бежанци кралска столица, той обитава улиците, защитавайки по-слабите, което води до появата на слухове за обезобразен полубог, който носи справедливост на потиснатите.
Когато кървовещът Едуан разбира за обявената награда за главата на Изьолт, той прави всичко възможно да я намери пръв, докато тя не му предлага сделка… Сега те трябва да работят заедно, за да прекосят вещерските земи, чудейки се кой от двамата ще предаде другия пръв.
След изненадваща атака и корабокрушение Сафи и императрицата от Марсток едвам спасяват живота си. Всеки миг представлява риск, а следващата стъпка на пиратите е да обявят война на Вещерия…
— Не ми отговори, момиче. Затова повтарям: знаеш ли какво обичам повече от басовете?
Черният й пръстен проблясваше на светлината на слънцето в очите на Сафи.
— Какво? — едва успя да каже тя.
Кръв, кръв. Накъдето й да погледнеше, всичко беше обагрено в кръв. Всеки дъх също.
— Обичам добрата сделка.
Сафи нямаше отговор на това. И какъв смисъл да остроумничи, когато вече беше изгубила. Ако Кахена искаше да я разсейва с думи, така да бъде.
Само че когато Кахена изрече: „Кажи ми името си“, на Сафи й хрумна, че това беше техника не за разсейване, а за забавяне. Най-важните думи, вечно й натякваше Матю, са неизказаните.
— Ти… искаш да изгубиш — Сафи я погледна в очите. И двете използваха момента да си поемат дъх. — Защо?
Очите на Кахена се присвиха. Не, те се сбръчкаха. Тя се усмихваше широко.
— Защото корабът не ми трябва. Но услуга от бъдещата императрица на Картора е друга работа. Представи си какво бих могла да направя с това, Сафия фон Хастрел.
Страх, мрачен и сковаващ, изпълни дробовете на Сафи. Естествено, че Кахена е научила името й. Това не беше точно тайна, а и Кахена явно не разбираше, че Сафи е веровещица. Този факт все още не й беше известен.
— Ето сделката, момиче — Кахена едва-едва се отпусна и мракът леко замая Сафи. — Ще те оставя да спечелиш тази битка и с екипажа ми ще си заминем. В замяна ти ще ми бъдеш задължена. Някой ден ще си събера борчовете — думите на Кахена бяха заредени с истина. — Имаме ли сделка?
Сафи се загърчи. Изви се на една страна. Изопна тяло. Но нямаше въздух, а и никога не си бе правила труда да научи граплинга. Небето, лицето на Кахена, корабът ту се появяваха, ту чезнеха. И на Сафи не й остана избор. Трябваше да приеме.
Но със задавен глас изрече:
— При две… условия.
Това не се чу— не й достигаше въздух! — но Кахена разбра и я отпусна толкова, че Сафи да може да изцвърчи:
— Няма да убивам никого заради теб и аз… няма да ти дам живота си.
Усмивката на Кахена се разля.
— Тогава имаме сделка.
Докато изричаше думите, по кожата на Сафи изсъска магия. В ъгълчетата на очите й проблесна светлина.
В нефритения пръстен на Кахена бръмчеше магия.
— А сега ме преметни, момиче, и започни да ме налагаш, докато те замоля за…
Този път Сафи я отблъсна с бедрата си. Някъде отдалече чу радостните викове от дока. Ад-бардовете. Карторският екипаж.
Неистина, неистина, неистина. Гърбът на Кахена се удари в палубата и Сафи се покатери отгоре й. Неистина, неистина. Нови възгласи, още кръв и още зло, което задращи по магията й. Нейните собствени лъжи. Лъжите, които щяха да им помогнат да избягат на свобода.
— Спри — изохка Кахена. — Спри! — очите й потъваха назад в черепа. — Достатъчно, момиче, достатъчно!
Сафи спря. После слезе от по-силната, по-дребната, по-мъдра жена.
— Корабът сега е наш — задъхано извика тя, за да я чуе екипажът. — Вземи хората си и си вървете.
Неистина, неистина, неистина.
Кахена въздъхна и се отпусна на палубата в престорена загуба. Лицето й беше станало на пихтия. Но това беше лъжа, пълна лъжа.
— Отивам си. Корабът пак е твой.
И с това се свърши дуелът, сделката беше окончателна.
Сафи не остана да гледа оттеглянето на адмирала. Не видя и кога екипажът от карторци, ад-бардовете и спорещата Ванес се качиха на борда. Тя завлече потрошеното си тяло на кърмата и погледна към мрачния залив. Растящата война зад нея ехтеше из Салдоника.
Но докато очите й стояха вперени в лекото полюшване на салдонишките вълни и кръвта от носа, бузите и устата й капеше ли, капеше, мислите й бяха отправени другаде.
В дланта й лежеше нишкокамъкът й и примигваше, грееше, което показваше, че Изьолт пак е в опасност. А Сафи не можеше да стори абсолютно нищо, освен да стои тук и да се моли на боговете.
ТРИЙСЕТ И ДЕВЕТ
Планински прилеп. Същият от по-рано. Защо изобщо се учудваше, че го вижда? Тези твари се хранеха с леш, а тук вилнееше битка.
Времето сякаш спря, докато Изьолт лежеше до Едуан и разглеждаше чудовището. Черната му козина потрепери. Прилепът се отръскваше от дъжда.
Сетне се нахвърли върху главата й с оголени зъби и разтворена паст.
Инстинктът й взе връх. Тя се превъртя настрани и измъкна сабята си. Силна. Чувстваше се по-силна от всякога. И не можеше да спре да се чуди бегло между запъхтените си вдишвания дали беше заради…