Град на стълби [City of Stairs - bg]

— И си сигурна, че няма да премислиш? — казва някой.

— Сигурна съм, че дори не ми позволиха да го обмисля — отвръща гласът на Малагеш. — Проклетият ви съвет дори не ми даде тази възможност.

— Те дори не могат да гласуват! — казва другият глас. — Събранието нямаше кворум! Достатъчно е да окажеш лек натиск, Тюрин!

— О, в името на всички морета — мърмори Малагеш, изтощена и пияна. — Не оказах ли достатъчно натиск тази нощ? Ще направя каквото ми казаха да направя, много благодаря, а съвсем ясно ми казаха да си гледам работата.

Шара влиза в кухнята и вижда Воханес Вотров, облечен в обичайното си бяло кожено палто, застанал пред Малагеш, която го гледа кисело над пълна чаша с уиски. Бастунчето на Вотров потропва в нетърпелив ритъм по тока на ботуша му.

— Мислех, че ще заключим посолството и няма да пускаме никого — казва Шара. — И особено него.

Воханес се обръща към нея с широка усмивка.

— Виж ти! Ето я и самата победителка, току-що излязла триумфално от смъртоносната схватка. Каква епична нощ, а?

— Во, наистина нямам време за прословутия ти чар. Как влезе?

— Като приложих прословутия си чар в щедри количества, разбира се — казва Воханес. — Моля те за помощ. Трябва да убедим губернатор Малагеш да се размърда. Пропускате уникална възможност!

— Отказвам да си помръдна задника — казва Малагеш — и на един сантиметър от този стол. Не и тази нощ.

— Но ситуацията в града е критична! — казва Воханес. — Едната му половина може да стигне до другата само ако заобиколи покрай стените! А за всички е ясно, че Баликов не разполага с ресурсите да възстанови моста в спешен порядък.

— Повечето строителни компании в града не са ли твоя собственост? — пита Шара.

— Е, така е… Но макар че моите компании биха могли да се заемат със задачата, строежът би се ускорил значително, ако кабинетът на градския губернатор или на областния губернатор дадат едно рамо…

— И защо ни е да го правим?

— Наистина ли не виждате изгода в ситуация — пита Воханес, — при която целият град зависи от ваши проектанти и предприемачи?

— И ще трябва да работим все с негови компании, разбира се — казва Малагеш.

— Това е само допълнителен плюс — казва Воханес.

— О, че е плюс, плюс е. За теб — казва Малагеш.

— Десетки загинаха тази нощ, Во — намесва се Шара. — Знам, че си имаш своя мисия и свои планове, но толкова ли не можеш да покажеш състрадание? Не трябва ли да скърбиш за съгражданите си?