Черната вдовица [bg]

60.

Белият дом

Официалната вечеря по график трябваше да започне в осем часа вечерта. Френският президент и неговата съпруга пристигнаха навреме пред Северния портик, след като прекосиха улицата от Блеър Хаус за рекордно време под най-засилената охрана, която някой бе виждал. Те бързо влязоха вътре, сякаш опитваха да избягат от внезапен порой, и се срещнаха с американския президент и първата дама, които ги очакваха във фоайето. И двамата бяха официално облечени. Усмивката на президента беше ослепителна, но ръкостискането му бе изпълнено с напрежение, а дланта му — влажна.

— Имаме проблем — тихо изрече той, докато светкавиците на фотоапаратите го заслепяваха.

— Проблем ли?

— Ще обясня след малко.

Времето за снимки бе много по-кратко от обикновено — точно петнайсет секунди. След това президентът поведе групата през широкия коридор. Първата дама и съпругата на френския държавен глава завиха наляво, към Източната зала. Двамата държавни ръководители поеха надясно, към Западното крило. Долу в Ситуационната зала имаше място само за правостоящи — директорите бяха на съответните си места, заместниците и сътрудниците се бяха строили покрай стените. На един от екраните се виждаше как две жени — едната руса, а другата тъмнокоса — вървят по хотелски коридор. Президентът бързо въведе френския си колега в ситуацията. Няколко минути по-рано Сафия Бурихан бе извадила две самоубийствени жилетки. Бързата евакуация на хотела бе отхвърлена, защото щеше да отнеме много време, а и беше прекалено рискована. Директна атака на стаята също бе изключена.

— Е, какво ни остава? — попита френският президент.

— Екипи на спецчастите и на отдела за спасяване на заложници стоят под прикритие пред хотела и във фоайето. Ако им се удаде възможност да убият Сафия Бурихан без косвени невинни жертви, те ще поискат разрешение да стрелят.