Жената от леса [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #16
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547330009
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жената от леса [bg]». Краткое содержание книги:
- Но не и за книгата?
- Поне засега няма да споменавам за нея.
- Защо?
- От любопитство. Искам първо да разбера какво ще открие Боб Джонстън.
- Дрън-дрън. Искаш да я задържиш, за да можеш да я използваш като примамка.
- Може би.
- Никакво „може би“. Ти си коварно копеле.
- Грубо.
- Добре, вземам си „копеле“ обратно.
- Признателен съм ти. Говори ли с Ейнджъл?
- Да. Изолиран, капризен. Както винаги, само дето сега има повече белези.
- Сериозно.
- Звучеше по-добре от преди. Мислех да се връщам утре, но може да поостана тук, да видя какво ще стане с твоята книга и презокеанския гостенин. За Ейнджъл не мога да направя нищо, което сестрите не правят по-добре от мен.
Паркър остави чашата с кафе. Беше време за сън. Имаше само още един въпрос към Луис.
- Замислял ли си се от какво бягаш?
- Имаш предвид с Ейнджъл?
- Да.
Луис допи виното си.
- От последиците. От скръбта, ако държиш да го назовеш, и дори от самата възможност за нея. Не искам да скърбя за него.
- Затова той ще живее.
- Именно, иначе не бих му простил.
Паркър се изправи.
- Няма да ти кажа, че трябва да се върнеш в Ню Йорк. Сам решаваш. И ако трябва да бъда честен, радвам се, че си тук. Имам чувството, че англичанинът и жената с него са въплъщение на злото.
- Не мислиш ли, че ако разпространиш портрета му, той ще избяга? Ще почака всичко да утихне и ще се върне, когато най-малко очакваш.
- Не. Прекалено близо е до книгата.
- Но не знае, че тя е у теб.
- Именно.
- Което означава, че по някое време ще трябва да го осведомиш.
- Така е.
- А това ще бъде рисковано.
- Да.
- И може да се наложи аз да светя маслото на някого?
- Почти със сигурност.
- Знаеш ли - каза Луис, - животът вече ми изглежда по-хубав.
107
Паркър звънна на Соланж Кориво малко преди осем сутринта. Въпреки че работеше в Бангор, тя се съгласи да се видят в полицейското управление в Огъста, където той щеше да даде описание на англичанина и неговата помощница. Кориво го предупреди, че Уолш вероятно също ще се присъедини, тъй като неговият отдел разследваше убийството на Маела Ломбарди. Благодарение на Паркър полицията вече разполагаше с цялото име на неизвестната жена от гората, връзка с Ломбарди и потенциален заподозрян в лицето на безименния англичанин, при това без никакви разходи и усилия от нейна страна. Паркър се надяваше, че някой ден ще получи благодарствено писмо от губернатора, което да залепи на подметката си.
- Трябва да се върна в Портланд до обяд - предупреди той.
- Да няма връзка със случилото се с колата ви снощи? - попита Кориво.
- Новината е стигнала далеч.
- Не толкова далеч, колкото би трябвало да е стигнал младият Стоунхърст, ако има малко разум в главата.
Паркър замълча. Нямаше да го изкуши да признае нещо, което можеше да му попречи да действа, когато му дойдеше времето.
- Хайде де - продължи Кориво. - Чух, че си е въобразил, че имате нещо общо с инцидента с неговия пикап.
Въпреки разстоянието Паркър изпита неприятното чувство, че е подложен на разпит.
- Май и аз чух нещо такова. Нямам представа откъде му е хрумнало.
- Е, за всеки случай дишайте дълбоко, преди да почнете да тропате по вратите на хората. Помощта ви в разследването не остава незабелязана, но тя може да ви гарантира само някои дребни услуги. Между тях не фигурира да си затваряме очите за вашата вендета със Стоунхърст. Ще се видим в Огъста след два часа.
Тя затвори и остави Паркър да слуша Луис, който беше спал в гостната, а сега се оплакваше от наличното кафе и неспособността на Паркър да купи нормален хляб. Щом приключи с мрънкането и се задоволи с храната, която намери, Луис попита:
- Е,какъв е планът?
- Аз отивам в Огъста, а ти - при Мокси.
- Искаш да започна да издирвам Били?
- Не, искам да правиш това, което правеше през последните дни.
- Тоест нищо.
- Тоест чакаш.
- Защо?
- Защото до следобеда Соланж Кориво би трябвало да е разпространила описанието на англичанина. Ако има късмет, ще открие нещо и за Карис Ламб, защото до момента федералните бази с данни не показват нищо. Освен това ще отправи последен призив за съдействие към човека, погребал Карис, за да го предупреди, че е в опасност. И накрая, тя се съгласи да благодари на двама ни с Мокси за помощта и да провери следата от Индиана.
- Ще пуснеш кръв.
- Това е най-добрият начин да примамиш акулите.
- Ами Били?
- Ще го оставим на мира.
Луис се спря с чашата гадно кафе в ръка.