Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Жената от леса [bg]
Жената от леса [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Жената от леса [bg]

Электронная книга - «Жената от леса [bg]». Краткое содержание книги:

Пролет е и полумумифицираното тяло на млада еврейка бива открито погребано в горите на Мейн. Ясно се вижда, че е родила малко преди смъртта си. От бебето обаче няма и следа. Частният детектив Чарли Паркър е ангажиран от адвокат Мокси Кастин да следи полицейското разследване и да намери детето, но Паркър не е единственият, който търси. И някой друг е по следите, оставени от жената... Някой, който се интересува от нещо повече от едно изчезнало дете. Някой, готов да убие всеки, изправил се на пътя му. А в една къща на ръба на гората, един телефон-играчка започва да звъни. На едно малко момче му предстои да получи обаждане от мъртва жена...
1 ... 127 128 129 130 131 132 133 134 135 ... 148
Перейти на страницу:

- Но не и за книгата?

- Поне засега няма да споменавам за нея.

- Защо?

- От любопитство. Искам първо да разбера какво ще открие Боб Джонстън.

- Дрън-дрън. Искаш да я задържиш, за да можеш да я използваш като примамка.

- Може би.

- Никакво „може би“. Ти си коварно копеле.

- Грубо.

- Добре, вземам си „копеле“ обратно.

- Признателен съм ти. Говори ли с Ейнджъл?

- Да. Изолиран, капризен. Както винаги, само дето сега има повече белези.

- Сериозно.

- Звучеше по-добре от преди. Мислех да се връщам утре, но може да поостана тук, да видя какво ще стане с твоята книга и презокеанския гостенин. За Ейнджъл не мога да направя нищо, което сестрите не правят по-добре от мен.

Паркър остави чашата с кафе. Беше време за сън. Имаше само още един въпрос към Луис.

- Замислял ли си се от какво бягаш?

- Имаш предвид с Ейнджъл?

- Да.

Луис допи виното си.

- От последиците. От скръбта, ако държиш да го назовеш, и дори от самата възможност за нея. Не искам да скърбя за него.

- Затова той ще живее.

- Именно, иначе не бих му простил.

Паркър се изправи.

- Няма да ти кажа, че трябва да се върнеш в Ню Йорк. Сам решаваш. И ако трябва да бъда честен, радвам се, че си тук. Имам чувството, че англичанинът и жената с него са въплъщение на злото.

- Не мислиш ли, че ако разпространиш портрета му, той ще избяга? Ще почака всичко да утихне и ще се върне, когато най-малко очакваш.

- Не. Прекалено близо е до книгата.

- Но не знае, че тя е у теб.

- Именно.

- Което означава, че по някое време ще трябва да го осведомиш.

- Така е.

- А това ще бъде рисковано.

- Да.

- И може да се наложи аз да светя маслото на някого?

- Почти със сигурност.

- Знаеш ли - каза Луис, - животът вече ми изглежда по-хубав.

107

Паркър звънна на Соланж Кориво малко преди осем сутринта. Въпреки че работеше в Бангор, тя се съгласи да се видят в полицейското управление в Огъста, където той щеше да даде описание на англичанина и неговата помощница. Кориво го предупреди, че Уолш вероятно също ще се присъедини, тъй като неговият отдел разследваше убийството на Маела Ломбарди. Благодарение на Паркър полицията вече разполагаше с цялото име на неизвестната жена от гората, връзка с Ломбарди и потенциален заподозрян в лицето на безименния англичанин, при това без никакви разходи и усилия от нейна страна. Паркър се надяваше, че някой ден ще получи благодарствено писмо от губернатора, което да залепи на подметката си.

- Трябва да се върна в Портланд до обяд - предупреди той.

- Да няма връзка със случилото се с колата ви снощи? - попита Кориво.

- Новината е стигнала далеч.

- Не толкова далеч, колкото би трябвало да е стигнал младият Стоунхърст, ако има малко разум в главата.

Паркър замълча. Нямаше да го изкуши да признае нещо, което можеше да му попречи да действа, когато му дойдеше времето.

- Хайде де - продължи Кориво. - Чух, че си е въобразил, че имате нещо общо с инцидента с неговия пикап.

Въпреки разстоянието Паркър изпита неприятното чувство, че е подложен на разпит.

- Май и аз чух нещо такова. Нямам представа откъде му е хрумнало.

- Е, за всеки случай дишайте дълбоко, преди да почнете да тропате по вратите на хората. Помощта ви в разследването не остава незабелязана, но тя може да ви гарантира само някои дребни услуги. Между тях не фигурира да си затваряме очите за вашата вендета със Стоунхърст. Ще се видим в Огъста след два часа.

Тя затвори и остави Паркър да слуша Луис, който беше спал в гостната, а сега се оплакваше от наличното кафе и неспособността на Паркър да купи нормален хляб. Щом приключи с мрънкането и се задоволи с храната, която намери, Луис попита:

- Е,какъв е планът?

- Аз отивам в Огъста, а ти - при Мокси.

- Искаш да започна да издирвам Били?

- Не, искам да правиш това, което правеше през последните дни.

- Тоест нищо.

- Тоест чакаш.

- Защо?

- Защото до следобеда Соланж Кориво би трябвало да е разпространила описанието на англичанина. Ако има късмет, ще открие нещо и за Карис Ламб, защото до момента федералните бази с данни не показват нищо. Освен това ще отправи последен призив за съдействие към човека, погребал Карис, за да го предупреди, че е в опасност. И накрая, тя се съгласи да благодари на двама ни с Мокси за помощта и да провери следата от Индиана.

- Ще пуснеш кръв.

- Това е най-добрият начин да примамиш акулите.

- Ами Били?

- Ще го оставим на мира.

Луис се спря с чашата гадно кафе в ръка.

1 ... 127 128 129 130 131 132 133 134 135 ... 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)