Лейди Полунощ [bg]

- Никакви руни.

- Всичко е наред - каза Джулиън, преди някой друг да е успял да проговори. - Той няма Знаци по себе си, освен руната с отвореното око, а тя е скрита с грим. Има нормален вид.

- Сравнително нормален - поправи го Ема. - Ушите и очите му...

Кристина пристъпи към Марк и разроши косата му, така че къдриците му се разпиляха и закриха заострените му уши.

- Не можем да направим нищо за очите му, но...

- При мунданите също се среща хетерохромия - заяви Джулс. - Най-важното, Марк, е да се опиташ да се държиш нормално.

Марк изглеждаше засегнат.

- Не го ли правя винаги?

Никой не му отговори, дори Кристина. След като напъха две ками в раменния калъф под ризата си, Джулиън затвори багажника на колата и те пресякоха улицата.

Вратите на театъра бяха отворени и върху потъналия в мрак тротоар струеше светлина. Ема чуваше смях и музика и долавяше смесицата от парфюми, вино, пушек.

На вратата млада жена в лъскава червена рокля прибираше билетите и слагаше печати върху ръцете на посетителите. Косата й беше оформена на големи букли в стила на 40-те години, устните й бяха кървавочервени. Носеше дълги до лактите сатенени ръкавици с цвят на слонова кост.

Ема я позна на мига. Беше я виждала на Пазара на сенките да намига на Джони Рук.

- Виждала съм я и преди - прошепна тя на Джулс. - Пазара на сенките.

Той кимна и я улови за ръка. Ема трепна, както заради неочакваната топлина около дланта й, така и от изненада.

Погледна го и видя изражението върху лицето му, докато се усмихваше на познатото й момиче с билетите. Мъничко отегчено, мъничко арогантно и страшно самонадеяно. Някой, който изобщо не се безпокоеше дали ще го пуснат да влезе. Играеше роля и да улови ръката й, бе част от нея, нищо повече.