Лейди Полунощ [bg]

Автор: Клэр Кассандра
Серия: Тъмни съзаклятия #1
Год: 2016
Язык: болгарский
Год: Ибис
ISBN: 9786191571550
Переводчик: Вера Паунова
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Лейди Полунощ [bg]». Краткое содержание книги:

В един таен свят, където воини, в чиито вени тече ангелска кръв, са се заклели да пазят света от демони, „парабатай“ е свещена дума. Парабатаят е твой партньор в битка. Парабатаят е най-добрият ти приятел. Парабатаите са всичко един за друг… но никога, абсолютно никога не бива да се влюбват един в друг. Изминали са пет години от събитията в „Град на небесен огън“, довели ловците на сенки до ръба на унищожението. Ема Карстерс вече не е малко дете, а млада жена, твърдо решена да открие убиеца на родителите си и да отмъсти за смъртта им. Ема е ловец на сенки, една от поколенията нефилими, чийто дълг е да бранят света от демони. Заедно със своя парабатай Джулиън Блекторн тя патрулира из улиците на един таен Лос Анджелис. Когато започват да се появяват трупове на хора и долноземци, убити по същия начин, по който преди години загиват и нейните родители, вниманието на Ема е привлечено – това е нейният шанс да се впусне в разследване. Докато разкрива истината за настоящето, тя започва да научава и тайни от миналото: какво е крил Джулиън от нея през всички тези години, защо законът на ловците на сенки не разрешава на парабатаите да се влюбват един в друг... В същото време Ема е на път да се влюби в единствения човек на света, в когото е категорично забранено. Магията и приключенията в книгите за ловците на сенки заплениха въображението на милиони читатели по целия свят. Потопете се в тази ускоряваща пулса и разкъсваща сърцето книга, която със сигурност ще се хареса както на новите читатели, така и на най-верните фенове на Касандра Клеър

Перейти на страницу:

- Марк! Какво си облякъл?

Марк спря по средата на стълбището. Краката му бяха голи, стъпалата му - боси. Джулиън бе деветдесет и девет -процента сигурен, че и останалата част от него е гола под палтото, което бе доста широко. Не бе виждал толкова много от брат си от времето, когато двамата деляха една стая, когато той беше на две годинки.

Марк изглеждаше озадачен.

- Тай и Ливи ми казаха, че това е полуофициално.

В този миг Джулиън чу гръмогласния смях, който се разнесе над тях. Тай и Ливи седяха до парапета на горния етаж и се кискаха.

- А аз ти казах да не им вярваш!

Устните на Ема потръпваха.

- Марк, просто... - Тя вдигна ръка. Кристина го беше зяпнала с пламнали бузи, затулила устата си с ръка. - Върни се горе, става ли? - След това се обърна към Джулиън и понижи глас. - Трябва да му намериш нещо друго, което да облече!

- Хайде бе!

Ема го изгледа свирепо.

- Джулс. Отиди в моята стая. Раклата до леглото - в нея има дрехи на родителите ми. На маншетите има руни, така че ще се наложи да ги откъснем.

- Но това е смокингът на баща ти...

Тя го изгледа косо.

- Не се тревожи за това.

Дванайсет златни пръски в лявото й око, само седем в дясното. Всяка от тях приличаше на мъничка звезда.

- Ей сега се връщам. - Джулиън се затича по стълбите към брат си. Марк се бе качил на площадката на горния етаж с озадачено изражение, протегнал ръце пред себе си, сякаш разглеждаше ръкавите на коженото палто, решил, че именно в тях е проблемът.

Дру, стиснала Тави за ръка, се бе присъединила към близнаците. Те всички се кискаха. При вида на грейналото лице на Тай, когато погледна към Марк, Джулиън усети едновременно топлина и хлад.

Ами ако Марк решеше, че не иска да остане? Ами ако не успееха да открият убиеца и той бъде принуден да се върне при Дивия лов? Ами ако?

- Според теб дали тоалетът ми е прекален, или недостатъчен? - попита Марк, повдигайки вежди.

Ема избухна в смях и се свлече на най-долното стъпало. Миг по-късно Кристина се присъедини към нея. Двете се вкопчиха една в друга, останали без сили от смях.

Джулиън също искаше да се разсмее. Щеше му се да можеше да го направи. Щеше му се да можеше да забрави мрака, който дебнеше в периферното му зрение. Щеше му се да можеше да затвори очи и да падне, забравяйки за миг, че под него няма мрежа, опъната, за да го хване.

* * *

- Готов ли си? - попита той през затворената врата на банята. Беше извадил костюма на Джон Карстерс от раклата на Ема и бе завлякъл Марк в стаята си, за да се преоблече. Мисълта за брат му гол, в спалнята на Ема, никак не му харесваше, дори и Ема да не беше там.

Вратата на банята се отвори и Марк пристъпи навън. Смокингът беше черен и семпъл. Изобщо не личеше мястото, от което бяха откъснали ивиците с руни. Елегантните му линии сякаш се издигаха нагоре и караха Марк да изглежда по-висок, по-изискан. За първи път, откакто се бе завърнал, всяка следа от дивото елфическо дете бе изчезнала, като паяжини, които някой бе изчистил. Той изглеждаше като човек. Като някой, който цял живот е бил човек.

- Защо си гризеш ноктите? - попита той.

Джулиън, който дори не си беше дал сметка, че си дъвче палеца [приятната болка на кожа между зъбите му, металическият вкус на кръв в устата му), отпусна ръце в скута си.

- Гаден навик.

- Нещо, което хората правят, когато са нервни - каза Марк. - Дори аз го знам. - Пръстите му се забориха безуспешно с вратовръзката.

Джулиън се изправи и отиде при него, поемайки я от ръцете му. Не си спомняше кой го бе научил как се връзва вратовръзка. Малкълм, помисли си. Почти бе сигурен, че беше Малкълм.

- Но от какво толкова си нервен, малки братко? Не си бил отвлечен от елфите. Прекарал си живота си тук. Не че животът на ловците на сенки не е стресиращ, но защо ти си този, чиито пръсти са окървавени?

Ръцете на Джулиън спряха за миг.

- Не знаеш всичко за мен, Марк. Така както съм готов да се обзаложа, че и аз не знам всичко за теб.

Синьо-златните очи на Марк бяха широко отворени и откровени.

- Попитай ме.

- Предпочитам да го науча, когато му дойде времето. -Джулиън подръпна вратовръзката за последен път и се отдръпна, за да погледне произведението си. Марк изглеждаше така, сякаш бе слязъл от страниците на каталог, рекламиращ смокинги... ако моделите имаха заострени уши.

- Но не и аз. Кажи ми поне едно нещо, което не знам и което те кара да си хапеш пръстите.

Джулиън се обърна към вратата, а после спря с ръка върху бравата.

- Баща ни. Знаеш ли какво се случи с него?

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?