Лейди Полунощ [bg]

- Здравей, Артър.

Артър кимна решително и сложи длан върху гърдите му.

- Имам среща с Анселм Найтшейд - каза той с дълбок глас.

- Радвам се да го чуя.

И наистина се радваше. Артър и Анселм бяха приятели, свързани от любовта си към Класическия период. Всичко, което ангажираше Артър, беше добре дошло. Той се обърна с почти военна прецизност, прекоси фоайето и излезе през вратата, отвеждаща в светилището. Тя се затвори след него с трясък.

Разнесе се смях и Джулиън се извърна от огледалото тъкмо навреме, за да види как Кристина слиза по стълбите. Мургавата й кожа сияеше на фона на старомодния розов брокат на роклята й. Пищни златни обици се полюшваха от ушите й.

След нея вървеше Ема. Джулиън забеляза мимоходом роклята й - беше с цвят на слонова кост и се рееше около нея като ангелски крила. Изпод ръба й, който се спускаше до глезените, се подаваха връхчетата на бели ботуши - Джулиън знаеше, че в тях бяха втъкнати ножове, чиито дръжки се притискаха до прасците й.

Косата й беше разпусната и падаше по гърба й на вълни с цвят на тъмно злато. В нея имаше раздвиженост и мекота, които Джулиън знаеше, че никога няма да съумее да предаде върху платното. Позлата, може би, ако рисуваше като Климт23, но дори това би бледнеело в сравнение с оригинала.

Ема стигна до подножието на стълбите и той осъзна, че материята на роклята й бе толкова фина, че можеше да види очертанията на тялото й, загатнати под нея. Пулсът му за-думка от вътрешната страна на ръкавелите; костюмът като че ли го стягаше, кожата му бе гореща и го сърбеше.

Ема му се усмихна. Кафявите й очи бяха очертани със златна линия, от която светлите пръски в ирисите й изпъкваха - онези капчици от мед, които Джулиън бе прекарал цялото си детство, мъчейки се да преброи, да научи наизуст.

- Взех ги - каза тя и за миг Джулиън не разбра за какво му говори. А после си спомни и й протегна китките си.

Ема разтвори пръсти. Златни копчета за ръкавели, инкрустирани с черни камъни, проблясваха върху дланта й. Докосването й беше нежно, когато взе ръцете му в своите, обърна ги и внимателно закопча френските ръкавели на ризата му. Направи го бързо и сръчно, ала Джулиън почувства всяко движение, всяко плъзгане на пръстите й по кожата на китките му като допир на нагорещена тел.

Тя пусна ръцете му и като отстъпи назад, се престори, че го оглежда замислено.

- Е, предполагам, че ставаш - каза.

Изведнъж Кристина ахна. Беше вдигнала очи нагоре, към върха на стълбите, и Джулиън проследи погледа й.

Марк слизаше по стъпалата и Джулиън примига, не вярвайки съвсем на очите си. По-големият му брат като че ли носеше дълго, малко поовехтяло палто от изкуствена кожа... и нищо друго.

Не че той можеше да види всичко. Но виждаше достатъчно, и то му стигаше.