![Вещиците: Лашър [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/4/veshchicite-lashr-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Вещиците: Лашър [bg]». Краткое содержание книги:
Все пак на всеки няколко дни той идваше да я моли за прошка, задето е насочил вниманието си към Маргьорит, и да й каже с много чист и красив глас, който аз също чувах, че Маргьорит не може иначе. Някой път, когато идваше да я целуне, беше облечен с редингот и с панталони — тогава още новост. От тривърхите шапки и бричовете ни деляха само няколко десетилетия. Понякога изглеждаше доста по-селяшки — с груби дрехи с лоша кройка, но косата му винаги бе кафява, очите също и беше изумително красив.
И познай кой пристигаше тогава — с къдричките и усмивките. Настанявах се в скута на баба си и казвах:
— Защо си тъжна? Кажи ми всичко.
— Виждаш ли мъжа, който ме посещава? — попита тя.
— Разбира се — отвръщах, — но всички казват, че трябва да те лъжа за това, а аз знам защо. Та той като че иска да бъде видян и дори обича да плаши робите. Според мен без причина, просто от суета.
В този миг тя се влюби в мен. Усмихна се одобрително на моите наблюдения и каза, че никога не е виждала толкова умно двегодишно дете. Бях на две и половина, но не го отбелязах. След ден-два проведохме първия си истински разговор за „мъжа“ и така тя започна да ми разказва всичко.
Каза ми за старата къща в Сан Доминго, колко й липсвала, за магиите и култовете към дявола на островите, как използвала наученото от робите за свои цели.
— Аз съм велика вещица — каза тя, — много по-силна, отколкото майка ти някога ще бъде, защото тя е леко откачена и се смее на всичко. А бебето Катерин, кой знае. Нещо ми казва, че ще е най-добре ти да се грижиш за нея. Самата аз се смея много малко.
Всеки ден скачах в скута й и започвах да й задавам въпроси. Зловещият малък оркестър не спираше да свири — тя не им позволяваше да спрат. Много скоро баба ми вече очакваше появата ми и ако не се появях, пращаше Октавиус да ме намери, да ме измие и доведе. Бях щастлив. Само музиката понякога ми звучеше като котешки вой. Веднъж я попитах дали не предпочита песента на птиците, но тя поклати глава и каза, че така мислела по-добре.
Понякога сред тази врява разказите й ставаха все по-сложни и изпълнени с колоритни описания и жестокост.
Тя говори с мен чак до края на живота си. През последните си дни премести оркестъра в спалнята си и докато те свиреха, ние си шепнехме в леглото.
Разказа ми как Сузан, знахарката, призовала духа Лашър по погрешка в Донелайт и след това я изгорили, а после дъщеря й Дебора била отведена от магьосници от Амстердам. Красивата Дебора била следвана и обгрижвана от Лашър, който я направил могъща и богата, но накрая я сполетяла ужасна смърт във Франция, когато се опитали да я изгорят на клада като майка й. После се появила Шарлот, дъщерята на Дебора от един от магьосниците от Амстердам. Тя била най-силната от трите и използвала Лашър да събере огромно богатство и да си спечели влияние и неограничена власт.
А Шарлот — като преспала със собствения си баща, Петир ван Абел, един от мистериозните амстердамски магьосници, който я последвал в Новия свят, за да я предупреди за злините, произтичащи от общуването с духове — родила Жан Луиз и Петер, а Жан Луиз пък родила от брат си Анжелик, която бе майката на Мари Клодет.
Семейството натрупало злато, бижута, монети и луксозни вещи. Дори революцията в Сан Доминго не успяла да унищожи огромното богатство. Много малка част от него зависела от добрата реколта и повечето се пазело на сигурно място.
— Майка ти дори не знае какво притежава — каза Мари Клодет, — колкото повече мисля за това, толкова по-важно ми се струва да ти кажа.
Аз, разбира се, се съгласих. Баба каза, че цялата тази мощ и богатството идвали от машинациите на този дух, на Лашър, който можел да убие всеки, посочен от вещицата, или да го изтормози, докато откачи, както и да й разкрива тайните на останалите смъртни. Дори да й носи злато и бижута по магически начин, въпреки че това му коствало доста енергия.
Този призрак бил много обичлив, каза тя, но все пак се изисквало известно умение да бъде управляван. Ето как я бил изоставил напоследък, за да кръжи над люлката на Катерин.
— Това е, защото тя не може да го види — отвърнах аз. — Той се опитва усилено, няма да се откаже, но е безсмислено.
— О, така ли? Не вярвам моята внучка да не може да го види.
— Иди виж сама. Очите й не мърдат. Тя не може да го види дори когато той е в най-материалната си форма, която всеки може да докосне и почувства.
— О, значи ти знаеш за това.
— Чувам стъпките му по стълбите — казах аз. — Знам номерата му. Може да стане материален и после да се пръсне сред вълна топъл въздух и да изчезне.