Царство от Мед
- Автор: Чакраборти С. А.
- Серия: Хрониките на Девабад #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-345-5
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Царство от Мед». Краткое содержание книги:
Животът на Нахри се променя завинаги от мига, в който, без да иска, призовава Дара - страховит, мистериозен джин. Откъсната от дома си в Кайро, тя се озовава в ослепителния кралски двор на Девабад и бързо открива, че ще има нужда от всичките си мошенически инстинкти, за да оцелее в него. Нахри се оказва уловена в златна клетка, наблюдавана от царя, който управлява от трона, принадлежал някога на предците ѝ. А една нейна грешна стъпка ще обрече на гибел цялото ѝ племе.
Междувременно Али е изпратен в изгнание заради това, че се е опълчил на баща си. Преследван от наемни убийци, носещ се без посока сред златните пясъци на бащиното му племе, той трябва да разчита на плашещите способности, с които са го надарили маридите - непредвидимите водни духове. Използването на новите му сили ще доведе до разкриването на ужасна тайна, която семейството му е пазило дълбоко заровена векове наред.
С наближаването на новото столетие джиновете се събират зад внушителните месингови стени на Девабад, за да празнуват. Ала невидима заплаха се приближава от север. Сила, която ще доведе огнена буря право в сърцето на самия град...
Нахри пусна цветето, все още мрачна.
— Надявам се.
Нисрийн я докосна по бузата.
— Така е. — В очите й се появи настойчиво изражение. — Гордея се с теб, Нахри. Навярно покрай всичките ни разногласия това е нещо, което не съм успяла да ти покажа, но е вярно. Ти си добра Бану Нахида. Добра… каква беше човешката ти дума? Лекарка? — Тя се усмихна. — Мисля, че предците ти биха се гордели с теб. Може би щяха да бъдат мъничко ужасени… но горди.
Нахри примига, очите й внезапно бяха овлажнели.
— Мисля, че това е най-милото нещо, което си ми казвала някога.
— Честит Навастем! — отвърна сухо другата жена.
— Честит Навастем! — повтори Нахри и вдигна бутилката. — За началото на едно ново поколение — добави, опитвайки се да прикрие, че леко заваля думите.
Нисрийн издърпа бутилката от ръцете й.
— Мисля, че това ти е достатъчно.
Нахри я остави да й я вземе, събирайки смелост да зададе следващия си въпрос.
— Каза, че съм упорита… мислиш… мислиш ли, че съм твърде горда?
— Не разбирам.
Нахри се взря смутено в ръцете си.
— Ако имах поне малко здрав разум, щях да оправя нещата с Мунтадир. Щях да се върна при Мунтадир. Щях да намеря начин да дам на Гасан внука, който иска.
Нисрийн се поколеба.
— Струва ми се ужасна причина да родиш дете на този свят.
— Но прагматична. И именно такава се очаква да бъда — изтъкна Нахри, неспособна да скрие жлъчта в гласа си. — Прагматична. Безсърдечна. Така се оцелява в това място. Така преживях всичко.
Гласът на Нисрийн беше мек:
— Ала какво искаш ти, Нахри? Какво иска сърцето ти.
Нахри се засмя, звук, в който се долавяха леко истерични нотки.
— Не знам. — Тя погледна Нисрийн. — Когато се опитам да си представя бъдещето си тук, Нисрийн, не виждам нищо. Струва ми се, че дори само да си представя нещата, които ме правят щастлива, ще ги унищожи.
Нисрийн я гледаше с неприкрито съчувствие.
— О, Бану Нахида, недей да мислиш по този начин. Слушай, Навастем започва утре. Забавлявай се. Радвай се на болницата и на парада. — Тя замълча за миг. — Опитай се да не се тревожиш за бъдещето си с Кахтаните. Нека преживеем следващите няколко дни, а после може да седнем и да обсъдим всичко. — Гласът й пресекна за миг. — Обещавам ти… нещата много скоро ще бъдат различни.
Нахри успя да кимне някак, спокойните думи на Нисрийн бяха уталожили част от страха, сграбчил сърцето й. Винаги го правеха; Нисрийн беше успокояващо присъствие в живота й от деня, в който беше пристигнала в Девабад. Тя я бе спасила от многобройните кроежи на харема и бе насочвала треперещите й ръце в безброй процедури. Тя бе измила пепелта на Дара от обляното й в сълзи лице и тихичко й беше казала какво да очаква в брачната си нощ.
И все пак, осъзна Нахри изведнъж, макар толкова пъти да бе изливала душата си пред Нисрийн, все още знаеше толкова малко за своята настойница.
— Нисрийн, може ли да те попитам нещо?
— Разбира се.
— Ти щастлива ли си тук?
Нисрийн като че ли беше изненадана от въпроса.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами… — Нахри закърши ръце. — Някога съжаляваш ли, че си останала в Девабад, след като майка ми те е излекувала? — Гласът й стана по-мек. — Знам, че си изгубила родителите си в нападението над селото ти. Само че би могла да се завърнеш у дома и да създадеш свое собствено семейство, вместо да служиш на моето.
Нисрийн застина, погледът й стана замислен.
— Бих излъгала, ако кажа, че не е имало моменти, в които се боях, че съм избрала погрешния път, ако кажа, че никога не съм мечтала за нещо друго, никога не съм тъгувала за другите животи, които бих могла да имам. Не мисля, че това е несигурност, която който и да било от нас губи някога. — Тя отпи от сомата. — Само че тук водих забележителен живот. Работих заедно с нахидски лечители, видях най-удивителните, най-невероятните неща, на които магията е способна. Спасявах животи и утешавах умиращите. — Отново се усмихна и улови ръката на Нахри. — Обучих следващото поколение. — Очите й придобиха замечтано изражение, зареяни в една далечина, която Нахри не можеше да види. — А тепърва предстоят още по-велики неща.
— Това означава ли, че възнамеряваш да останеш? — попита Нахри със смесица от шеговитост и надежда в гласа. — Защото определено имам нужда от друга дева до себе си.