Царство от Мед
- Автор: Чакраборти С. А.
- Серия: Хрониките на Девабад #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-345-5
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Царство от Мед». Краткое содержание книги:
Животът на Нахри се променя завинаги от мига, в който, без да иска, призовава Дара - страховит, мистериозен джин. Откъсната от дома си в Кайро, тя се озовава в ослепителния кралски двор на Девабад и бързо открива, че ще има нужда от всичките си мошенически инстинкти, за да оцелее в него. Нахри се оказва уловена в златна клетка, наблюдавана от царя, който управлява от трона, принадлежал някога на предците ѝ. А една нейна грешна стъпка ще обрече на гибел цялото ѝ племе.
Междувременно Али е изпратен в изгнание заради това, че се е опълчил на баща си. Преследван от наемни убийци, носещ се без посока сред златните пясъци на бащиното му племе, той трябва да разчита на плашещите способности, с които са го надарили маридите - непредвидимите водни духове. Използването на новите му сили ще доведе до разкриването на ужасна тайна, която семейството му е пазило дълбоко заровена векове наред.
С наближаването на новото столетие джиновете се събират зад внушителните месингови стени на Девабад, за да празнуват. Ала невидима заплаха се приближава от север. Сила, която ще доведе огнена буря право в сърцето на самия град...
Погледна към Нисрийн с желанието да сподели щастието си, но тя бързо наведе очи и се зае да събере стъклениците, които Нахри бе използвала по-рано, за да приготви разни отвари.
Нахри посегна да я спре.
— И аз мога да го направя. Не е нужно да разчистваш след мен.
— Нямам нищо против.
Нахри обаче имаше. Издърпа две мензури от ръцете на Нисрийн и като ги остави настрани, улови ръката на другата жена.
— Ела.
От Нисрийн се откъсна изненадан звук.
— Но…
— Никакво но. Двете с теб трябва да си поговорим.
Взе една от бутилките със сома, която Разу й беше подарила; оказваше се доста ефективно средство за уталожване на болката.
— Джамшид — провикна се. — Ти отговаряш за лечебницата.
Очите на Джамшид се разшириха над кофата, която се опитваше да пъхне под устата на Сеида Макал. Извити светещи червеи се бяха впили в китките му.
— Аз какво?
— Ние ще бъдем отвън. — Нахри изведе Нисрийн, придърпа я да седне на една пейка и тикна бутилката сома в ръцете й. — Пий.
Нисрийн придоби възмутено изражение.
— Моля?
— Пий — повтори Нахри. — Двете с теб очевидно имаме да си кажем някои неща и това ще помогне.
Нисрийн отпи деликатна глътка и направи физиономия.
— Твърде много време прекарваш с джинове, щом си започнала да се държиш по този начин.
— Виждаш ли? Не се ли радваш, че го сподели, за да ти олекне? — попита Нахри. — Кажи ми, че си съсипвам репутацията. Че според духовниците съм се отклонила от правия път и че Каве ме нарича изменница. — Гласът й придоби леко отчаяно звучене. — Всички отказвате да срещнете погледа ми и да говорите с мен, така че несъмнено именно това се приказва.
— Бану Нахри… — Нисрийн въздъхна, а после отпи още една глътка от сомата. — Ти положи ръце върху десетки шафити пред очите на всички. Наруши повелите на Сулейман.
— За да им спася живота — защити се Нахри яростно. — Живота на невинни хора, нападнати от членове на собственото ни племе.
Нисрийн поклати глава.
— Невинаги е толкова просто.
— Значи, смяташ, че съм сгрешила? — Нахри се опита да скрие треперенето в гласа си. — Затова ли почти не ми говориш?
— Не, дете, не мисля, че грешиш. — Нисрийн докосна ръката на Нахри.
— Смятам, че си брилянтна и храбра, и имаш добро сърце. Ако си държа езика зад зъбите, то е, защото си наследила упоритата жилка на майка ти и бих предпочела да служа мълчаливо до теб, отколкото да те изгубя завинаги.
— Караш ме да звуча като Гасан.
Нахри беше жегната.
Нисрийн й подаде бутилката.
— Ти ме попита.
Нахри отпи голяма глътка сома, потръпвайки, когато тя опари гърлото й.
— Мисля, че отидох твърде далеч с него — призна си; студените очи на Гасан, докато се взираше в нея насред опустошения работнически лагер, не бяха нещо, което можеше да бъде забравено лесно. — С царя, имам предвид. Предизвиках го. Бях принудена да го направя, но… — Тя замълча за миг, спомняйки си заплахата му да я изобличи като шафит. — Не мисля, че ще го остави ненаказано.
Лицето на Нисрийн потъмня.
— Заплашили те?
— Не е нужно да го прави. Не и директно. Макар да подозирам, че отпрати Хатсет като предупреждение както към Али, така и към мен. Напомняне за това къде е мястото на цариците и принцесите в двора му, независимо колко могъщо е семейството им. — Устните й се свиха с отвращение. — В момента и двамата се държим в шах, но ако нещо се промени… — Тя отпи още една глътка сома; главата й започваше да се замайва. — Толкова съм уморена от всичко това, Нисрийн. Всички тези кроежи и заговорничене само за да мога да продължа да дишам. Имам чувството, че тъпча до отмала на едно място… и господи, така искам да си отдъхна.
Думите увиснаха във въздуха между тях в продължение на няколко дълги мига. Нахри се взираше в градината, която залязващото слънце беше потопило в сенки. Въздухът беше уханен, пръстта — мокра от неочаквания дъжд, паднал през деня. Сомата тръпнеше приятно във вените й.
Нещо я погъделичка по китката и когато погледна надолу, Нахри видя стъблото на едно грамофонче да я побутва по ръката. Отвори длан и в шепата й разцъфна розово цвете.
— Магията на палата ти отвръща все по-често — подхвърли тихо Нисрийн. — От онзи ден насам.
— Вероятно й харесва да се карам с Кахтаните.
— Не бих се учудила. — Нисрийн въздъхна. — Но за другото… нещата тук ще станат по-добри. Обещавам ти. Болницата ти е почти готова. И макар да не съм съгласна с това, че въвлече и шафитите, ти върна към живот нещо жизненоважно, нещо невероятно значимо за племето ни. — Тя понижи глас. — А за онова, което стори за Джамшид, трябва да бъдеш благословена. Правилно бе да го вземеш под крилото си.