Царство от Мед
- Автор: Чакраборти С. А.
- Серия: Хрониките на Девабад #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-345-5
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Царство от Мед». Краткое содержание книги:
Животът на Нахри се променя завинаги от мига, в който, без да иска, призовава Дара - страховит, мистериозен джин. Откъсната от дома си в Кайро, тя се озовава в ослепителния кралски двор на Девабад и бързо открива, че ще има нужда от всичките си мошенически инстинкти, за да оцелее в него. Нахри се оказва уловена в златна клетка, наблюдавана от царя, който управлява от трона, принадлежал някога на предците ѝ. А една нейна грешна стъпка ще обрече на гибел цялото ѝ племе.
Междувременно Али е изпратен в изгнание заради това, че се е опълчил на баща си. Преследван от наемни убийци, носещ се без посока сред златните пясъци на бащиното му племе, той трябва да разчита на плашещите способности, с които са го надарили маридите - непредвидимите водни духове. Използването на новите му сили ще доведе до разкриването на ужасна тайна, която семейството му е пазило дълбоко заровена векове наред.
С наближаването на новото столетие джиновете се събират зад внушителните месингови стени на Девабад, за да празнуват. Ала невидима заплаха се приближава от север. Сила, която ще доведе огнена буря право в сърцето на самия град...
— Тук — заявява тя, докато земята се огъва под нея, скали и отломки се втурват да се натрупат една върху друга. Тя се изкачва отгоре им по пътеката, ширнала се в краката й. Поглежда назад и знакът върху лицето й рязко угасва. — Тук ще построим своя град.
Езерото се завръща с грохот. Небето и планините отново стават цели. Той се плъзва с благодарност във водата, копнеещ да се потопи целият в дълбините му, да успокои раните си, като се зарови в студената тиня на дъното. Само че сега в сърцето на свещеното им езеро има нещо ново, нещо мъртво и потискащо.
Остров, пред който жената, застанала на ръба на скалистата урва, изглежда съвсем малка. Анахита затваря очи, а пръстите й завихрят горещ вятър и го оформят в лодка от дим, която тя духва обратно при следовниците си. Слиза до новия бряг, сяда и вдига лице към слънцето, което сега е по-ярко, отколкото е било някога. Прокарва пръсти във водата. Черно-златна перла проблясва в месингов пръстен върху един от тях и изпепеляваща болка раздира тялото му, когато пръстенът се потопява под повърхността на езерото.
Анахита явно вижда безсилната им ярост, защото отново проговаря.
— Призовани сте да отговаряте за делата си така, както беше призована и моята раса от Сулейман. Ще помогнете за построяването на моя град, ще оставите хората ми да плават необезпокоявани, а в замяна между нас ще има мир.
Езерото искри от горещина, мълния прорязва синьото небе. Пада на брега и поглъща дева, когото те убиха, във взрив от свещен огън.
— Знайте обаче едно. — Пламъците се отразяват в черните очи на Анахита. — Ако отнемете живота на още един дев, ще ви унищожа.
Езерото е осеяно с мъртви риби. Сред събратята му се надига ужас. Той усеща как по-нисшите мариди се спускат на дъното — изворни духове и пазители на езерца, отчаяни да избягат в потоци, които текат дълбоко под земята, под планини и равнини, пустини и небеса.
Потоци, които бързо се затварят, пленявайки ги тук, заедно с този демон с очертанията на дева.
Ала той не е изворен дух. Той е реката от сол и злато и няма да гледа как поробват хората му. Призовава езерото, подтиква го да се съпротивлява, да погълне тези натрапници.
Люспести ръце го сграбчват, пипала се обвиват около крайниците му. НЕ. Това е заповед, гласовете на старейшините на езерото, които се вплитат в едно цяло. ВЪРВИ. ПРЕДИ ТЯ ДА Е ВИДЯЛА.
Опитва да се отскубне, ала напразно. Те го завличат надолу, използвайки гаснещите искрици на магията си, за да отворят един последен портал. Тикват го в него.
НАМЕРИ НАЧИН ДА НИ СПАСИШ. Зърва за последен път тъмното езеро, умоляващите очи на събратята си. ТЕ СЕ ВРЪЩАТ.
— Али, събуди се. Събуди се!
Али изрева от ярост, борейки се със създанията, които го държаха.
— Махнете се от мен! — изсъска, а гласът му излезе на задъхан, хлъзгав език. — МАХНЕТЕ СЕ ОТ МЕН.
— Лубейд, накарай го да млъкне — прошепна Акиса, затиснала вратата с кама в ръка.
— Принц Ализейд! — Откъм вратата долетя почукване. — Всичко наред ли е?
Акиса изруга на глас, а после смъкна тюрбана си, оставяйки черните плитки да се разпилеят по раменете й. Скри камата зад гърба си и открехна вратата само толкова, колкото да подаде лице навън.
— Не искаме да ни прекъсват — заяви отсечено и затръшна вратата.
Али се заизвива под ръката, с която Лубейд затискаше устата му. От кожата му шуртеше вода, по лицето му се стичаха сълзи.
— Али, братко. — Лубейд трепереше, докато го удържаше. Върху бузата му беше зейнала рана, четири резки, сякаш бе одран от хищни нокти. — Спри.
Все така разтърсван от конвулсии, Али кимна и Лубейд свали ръка.
— Те изгориха езерото — изхлипа той; неподправената скръб на марида все още бушуваше в него.
Лубейд изглеждаше объркан и уплашен.
— Какво?
— Езерото. Маридите. Те бяха в главата ми…
Ръката на Лубейд в миг му запуши устата.
— Това не го чух.
Али се отскубна.
— Ти не разбираш…
— Не, ти не разбираш.
Лубейд махна с глава към стаята наоколо. В малката спалня цареше хаос. Изглеждаше така, сякаш през нея беше преминала тропическа буря, оставяйки пердетата като подгизнали дрипи и езерце от блещукаща вода върху пода. Повечето от вещите му бяха просмукани от вода, над леглото се кълбеше мъгла.