Сърцето на Луцифер
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: diogenes trilogy #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сърцето на Луцифер». Краткое содержание книги:
Странна и необяснима гибел застига проф. Хамилтън пред очите на ужасените му студенти.
Хорас Соутъл е на делови обяд в скъп нюйоркски ресторант, когато буквално от небето — изхвърлен от 24-тия етаж — върху масата му се стоварва обесеният труп на художника Чарлз Дюшам.
Майкъл Декър — висш служител на ФБР — е открит в дома си, прикован за стола със старинен щик…
Серията мистериозни показни убийства продължава, а полицията разполага само с онези улики, които тайнственият убиец нарочно е оставил, за да направи загадката още по-заплетена: влакно от плат, произведен в Тибет; въже за бесене с 13 възела, създадени по сложен математически модел; старинно оръжие, необяснимо как изчезнало въпреки усилената охрана…
Лейтенант Винсънт Д’Агоста единствен притежава ключ към зловещата мистерия — писмо от специалния агент на ФБР Пендъргаст, дошло сякаш от отвъдното. Писмо, което разкрива потресаващи тайни и на което никой не вярва… Д’Агоста е принуден да разчита само на себе си в едно разследване, което го изправя пред избора между приятелския и професионалния дълг, превръща го от преследвач в мишена.
А танцът на Смъртта продължава, кухите й очи се втренчват в нови и нови жертви… и в един диамант, червен като кръв и студен като сърцето на Луцифер.
Прозвуча дълбок звън.
— Това е рече Смити. — Двайсет минути. — Той погледна към Чой. — Какво е състоянието на системата в зала „Морган“?
Чой примигна малко неадекватно към монитора си.
— Тестът завърши без инцидент. — Очите му пробягаха по картината, която показваха видеокамерите. — Залата изглежда наред.
— Погрешни логвания?
— Никакви. В системата няма отклонения.
— А лъчевата модулация?
— На всеки пет минути, както е програмирано. Отново без отклонения.
Смити се отправи към стената от монитори. Ендърби го наблюдаваше как се взира в картината, предавана от камерите в диамантена зала „Морган“. Виждаше едно след друго сандъчетата със скъпоценни камъни, които проблясваха леко на инфрачервената светлина. Нямаше никакво движение, разбира се: веднъж щом лазерните лъчи се активираха след заключването на залата, дори на пазачите не се позволяваше да влизат във високо охраняемите зони.
Смити изръмжа одобрително, след което вдигна вътрешния телефон.
— Карлос? Уолт от технологичния център е. Завършихме двайсетминутната проверка на лазерната решетка на зала „Морган“. Как изглеждат нещата от централния офис на охраната? — Пауза. — Да, добре. Ще свършим стандартните процедури.
Той остави телефона и се обърна към Ендърби.
— Тия в „Ямата“ казват, че всичко е на шест. Приключвай, Лари. Аз ще помогна на Джим да свърши останалата работа по лазерната решетка.
Лари кимна и приближи стола си до бюрото. Време беше да включи старата охранителна система на резервен режим. Той примигна, обърса уста с опакото на ръката си и започна да набира серия команди.
После внезапно се облегна назад.
— Странна работа.
Смити го изгледа.
— Какво има?
Ендърби посочи светодиода, който стоеше до бюрото му. В левия му горен ъгъл блестеше червена точка.
— Когато включих първа зона на режим стендбай, системата ми даде код червено.
Смити се намръщи. „Код червено“ показваше задействане на алармата. В зала „Морган“ той можеше да се активира само ако диамантът е преместен от подложката си.
— Коя зона беше?
— Първа.
Ендърби се обърна към друг компютър и набра нещо, за да провери.
— Само един-единствен диамант. „Сърцето на Луцифер“.
— Но това е съвсем в средата на залата. — Смити се приближи отново към видеомониторите и напрегнато се взря в единия. — На мен всичко ми изглежда наред. Явно става дума за някаква софтуерна засечка. — Той отново погледна Ендърби. — Включи втора зона.
Ендърби набра още няколко команди в главния си терминал. На светодиодния екран незабавно светна втора червена точка.
— Пак ми дава код червено.
Смити се приближи с притеснено изражение на лицето. Ендърби се взираше в екрана. Устата му бе пресъхнала, а алкохолната мъгла бързо се разсея.
— Опитай се да ги включиш всичките — каза Смити. — Всички зони в залата.
Ендърби си пое дълбоко въздух и набра нещо кратко на клавиатурата. После се облегна назад потресен.
— О, не! — задъха се той. — Не!
Малкият светодиод на бюрото му бе разцъфнал като коледно дръвче в червено.
За миг се възцари шокирана тишина. После Смити махна с ръка успокоително.
— Хайде да не се паникьосваме. Явно софтуерът е засякъл. Вероятно става дума за някаква несъвместимост между новатата и старата система. Няма защо да правим от мухата слон. Лари, изключи модулите на старата система един по един. И после рестартирай.
— Не трябва ли да докладваме на централния офис?
— Какво? И да се направим на глупаци? Ще докладваме след като разрешим проблема.
— Окей. Ти си шефът. — И Ендърби започна да чука по клавишите.
Смити изтипоса лека усмивка и посочи към видеоекраните, показващи празната зала с блестящите диаманти в сандъчетата си.
— Искам да кажа — я погледнете! — тази зала изглежда ли ви ограбена?
Ендърбъри се закиска. Може би Смити все пак имаше някакво чувство за хумор.
54
Д’Агоста превключваше каналите на портативната полицейска радиостанция, която бе взел от Ролса и се вслушваше да разбере дали някой полицай не говори за тях. Появата им на летището беше размърдала служителите на реда по цял Лонг Айлънд от Куинс до Бриджхемптън. Властите бяха открили Ролс Ройса на паркинга и идентифицирали откраднатата Тойота. Пендъргаст и Д’Агоста бяха успели да избегнат няколко пътни засади, като се придържаха към обиколни пътища и подслушваха полицейските честоти.