Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
— Господин Сайръс — каза той, — искам да заминем! Мога да издържа пътя! Искам да заминем!
Джедеон Спилет се приближи до Хърбърт. Изгледа го и после заяви:
— Добре! Ще заминем!
Докараха колата. Пенкроф впрегна онагата. Сайръс Смит и дописникът пренесоха постелята на Хърбърт и я положиха в дъното на колата между двете ритли.
Времето беше хубаво. Ярки слънчеви лъчи проникваха през дърветата.
— Пушките пълни ли са? — попита Сайръс Смит.
Бяха пълни. Инженерът и Пенкроф взеха по една двуцевна пушка, а Джедеон Спилет стисна в ръка карабината си и вече бяха готови за път.
— Как си, Хърбърт? — попита инженерът.
— О, господин Сайръс! — отвърна момъкът. — Бъдете спокоен, няма да умра по пътя!
Като говореше така, личеше, че клетото момче събира всичките си сили и прави свръхчовешки усилия, за да не отмалее.
Сърцето на инженера се сви болезнено. Той пак се поколеба да даде ли знак за тръгване. Но да останат в кошарата, означаваше да отчаят Хърбърт, да го убият може би.
— Да вървим! — каза Сайръс Смит.
Отвориха вратата на кошарата. Юп и Топ, които знаеха да мълчат, когато трябва, се спуснаха напред. Изкараха колата, затвориха пак вратата и онагата, водена от Пенкроф, потегли бавно.
Разбира се, за предпочитане беше да вземат друг път, а не пътя, който водеше право от кошарата за Гранитния дом, но много трудно беше да прекарат колата през гората. И по неволя тръгнаха по правия път, макар че разбойниците навярно го знаеха вече.
Сайръс Смит и Джедеон Спилет вървяха от двете страни на колата, готови да отблъснат всяко нападение. Все пак нямаше вероятност разбойниците да са напуснали вече възвишение Обзор.
Пътят засега беше безопасен и ако се завържеше някаква престрелка, това навярно щеше да стане чак когато наближеха Гранитния дом.
Но преселниците бяха нащрек. Топ и Юп, маймуната с тоягата си в ръка, вървяха ту напред, ту претърсваха гората от двете страни на пътя, но не забелязваха нищо опасно.
Пенкроф караше много бавно колата. Те бяха напуснали кошарата в седем часа и половина. След един час бяха изминали четири мили, без да им се случи каквато и да било неприятност.
Най-после през последните дървета в гората съгледаха морето. Но колата продължи пътя си, тъй като никой от защитниците й нямаше намерение да я изостави.
В тоя миг Пенкроф спря онагата и ревна страшно:
— Ах, проклетниците!
И посочи гъстия дим, който се извиваше над мелницата, над оборите и курника. Един мъж се движеше сред дима. Беше Наб.
Другарите му го извикаха. Той ги чу и изтича при тях. Разбойниците бяха напуснали възвишението преди около половин час, след като го бяха опустошили.
— А господин Хърбърт? — попита Наб. Джедеон Спилет се върна при колата. Хърбърт лежеше в безсъзнание!
Глава X
Не стана вече и дума за разбойниците, за опасностите, които грозяха Гранитния дом, и за развалините, с които беше покрито възвишението. Състоянието на Хърбърт стоеше над всичко. Пренасянето ли го беше погубило, като бе причинило някакъв вътрешен кръвоизлив? Дописникът не можеше да каже нищо, но и той, и другарите му бяха отчаяни.
Закараха колата до завоя на реката. Там сплетоха носилка от няколко клона и прехвърлиха на нея постелята, на която лежеше припадналият Хърбърт и след малко той почиваше на собственото си легло в Гранитния дом.
Положиха всички грижи, за да го свестят. Той се усмихна за миг, като видя, че се намираше в стаята си, но едва успя да прошепне няколко думи, толкова беше отмалял.
Джедеон Спилет прегледа раните му. Боеше се да не са се отворили отново, тъй като не бяха добре заздравели… Нямаше такова нещо. На какво ли се дължеше тогава тази отпадналост? Защо ли състоянието на Хърбърт се беше влошило?
Някакъв трескав сън налегна момъка и дописникът и Пенкроф останаха край леглото му.
В това време Сайръс Смит осведомяваше Наб какво се беше случило в кошарата, а Наб разказваше на господаря си как се бяха развили събитията на възвишение Обзор.
Разбойниците се появили едва миналата нощ край гората към река Глицерин. Наб пазел до курника и не се колебал, а стрелял веднага по един от пиратите, който се готвел да мине реката, но нощта била доста тъмна и не могъл да разбере дали е улучил проклетника. Във всеки случай изстрелът не прогонил шайката и Наб едва успял да се прибере в Гранитния дом, където поне бил в безопасност.
Тогава на Наб му дошло наум да използва Юп и да изпрати по него една бележка.