Следа

— Нямам право да говоря за него — отвърна Руди, замълча за момент, после добави: — Но не мога да открия Луси. Не знам какво прави, но пак не отговаря на проклетия си джиесем! Вече два часа се опитвам да се свържа с нея… Става въпрос за опит за убийство на една от нашите сътруднички. Беше нападната в къщата на Луси…

— О, Господи! — простена Скарпета и за миг затвори очи.

— Абсолютно шантава история. Отначало реших, че се прави на интересна, за да привлече вниманието ни. Но отпечатъците върху бомбата са същите като онези, които снехме в спалнята, идентични са и с отпечатъците от твоя случай в Ричмънд — убийството на онова момиче…

— А какво точно е станало с жената от вашия случай? — попита Скарпета. В коридора се разнесоха тежките стъпки на Марино и Браунинг стана да му отвори.

— Беше на легло, болна от грип. Не сме много сигурни какво се е случило след това, но човекът явно се е промъкнал през някоя не заключена врата, а завръщането на Луси го е уплашило. Жертвата беше в безсъзнание, шок или Бог знае какво. Не помни какво е станало, но е лежала в леглото чисто гола, по корем. Завивките са били на пода…

— Наранявания?

До слуха й достигнаха приглушените гласове на двамата мъже, които разговаряха в коридора. Стори й се, че долови думата кости…

— Нищо сериозно, само няколко охлузвания. Според Бентън те са главно по ръцете, гръдния кош и гърба…

— Значи Бентън е в течение, така ли? — започна да се ядосва тя. — С изключение на мен, всички са в течение! Защо Луси реши да не ми казва нищо?

Руди се поколеба за момент, после неохотно отговори:

— По лични причини, предполагам…

— Ясно.

— Съжалявам, но ти настоя. Не би трябвало изобщо да говорим на тази тема, но нещата са свързани и реших, че трябва да знаеш. Не ме питай как точно са свързани. Господ ми е свидетел, че никога през живота си не съм се натъквал на нещо подобно! С що за тип си имаме работа? С някой изрод?

Марино влезе в стаята, очите му възбудено блестяха.

— Именно с изрод — потвърди тя, а главата й се извърна към едрия полицай. — По всяка вероятност става въпрос за бял индивид от мъжки пол на име Едгар Алан Пог, някъде около тридесетте или малко над тях. Надявам се да го засечем по различни аптечни бази данни, тъй като има респираторни проблеми и вероятно взема стероиди. Това е всичко, което мога да ти кажа…

— Предостатъчно ми е — заяви Руди и в гласа му се долови надежда.

Скарпета прекъсна разговора и се загледа в Марино. Как се променят възгледите за правилата, каза си с въздишка тя. Като светлината, която се променя в съответствие с годишните сезони. Нещата изглеждаха по един начин преди години, днес изглеждат по друг, а след известно време ще изглеждат по трети. Малко са базите данни на света, в които „Последният участък“ не може да проникне. В момента нещата опираха до преследване на чудовища. Майната им на правилата. Майната им на съмненията и на чувството за вина, което я беше обзело тук, насред спалнята, с джиесем в ръка.