Следа
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Kay Scarpetta #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следа». Краткое содержание книги:
Станала жертва на нападение, което на пръв поглед няма нищо общо с пряката й работа, Скарпета трябва да издаде заключение за смъртта на едно 14-годишно момиче. Улики няма, физически доказателства почти липсват. Скарпета трябва да проследи заплетените улики и странните детайли, за да накара мъртвото тяло да говори. В резултат на бял свят излиза една тъжна истина, която не всеки може да понесе.
— По-скоро под метър и седемдесет — отвърна Скарпета. — Може би един и шейсет и пет, с тегло около шейсет килограма. Не помня какъв цвят бяха очите му.
— Според шофьорската му книжка трябва да са кафяви, но може и да лъже — промърмори Браунинг. — Защото за височината и теглото си определено е излъгал — изкарал се е метър и седемдесет и седем, тежък осемдесет килограма.
— В такъв случай защо ме разпитвате? — обърна се да го погледне Скарпета.
За да ви дам възможност да си припомните, преди да ви засипя с информация, която вероятно е фалшива. — Браунинг приятелски намигна, устата му продължаваше своята работа, а пръстът му леко почука бележника: — Освен това се е писал с кестенява коса… И така, колко изкарваше този човек долу, в анатомичното отделение, зает да балсамира трупове и разни други такива дейности?
— Преди осем, може би десет години… — промълви Скарпета и отново извърна очи към прозореца. В къщата на Джили Полсън отвъд оградата също светеше. Полицаите претърсваха и нейния двор, бяха и в спалнята й. Зад прозореца със спуснати пердета се движеха сенки. Същият прозорец, в който е заничал Едгар Алан Пог, когато е имал възможност; същият, зад който може би са се разигравали онези игри, след които е цапал чаршафите си. — Бих казала, не повече от двайсет-двайсет и две хиляди долара годишно…
— Но в един момент той подава молба и напуска, изтъквайки някакви здравословни причини. Това не е ли твърде обща формулировка?
— Не. Като основна причина е посочен постоянният му контакт с формалдехид и това е самата истина. Наложи се да прегледам медицинския му картон и вероятно тогава съм разговаряла с него… Беше развил респираторни проблеми, дължащи се на формалдехида, имаше и фиброза на белите дробове, която се потвърждаваше от рентгенови снимки и биопсия. Доколкото си спомням, бяха му правени тестове за концентрацията на кислород в кръвта, които показаха значителни отклонения. А последвалата спирометрия категорично посочи намалена респираторна функция.
— Спиро… какво?
— Спирометрия. Дишаш и издишаш в една машина и тя ти мери респираторната функция…
— Разбрах. Едно време, когато пушех, вероятно бих я повредил, нали?
— Да, при пушачите това е твърде вероятно — кимна Скарпета.
— Ясно. Значи Едгар Алан Пог наистина е имал проблем. Трябва ли да разбирам, че все още го има?
— Как да кажа… При положение че вече не се излага на въздействието на формалдехид и други дразнители от същия вид, заболяването му би трябвало да не прогресира. Това обаче не означава, че се е възстановил, защото тази болест е свързана с някои необратими увреждания, най-вече върху кожата. Белезите остават завинаги. Бих отговорила на въпроса ви положително — да, той все още има проблем… Не мога да кажа доколко този проблем е сериозен.
— Значи би трябвало да ходи на лекар. Мислите ли, че можем да открием името на личния му лекар от старите медицински картони?
— Ако все още са запазени, те трябва да се намират в централния щатски архив. Но на този въпрос трябва да ви отговори доктор Маркъс, тъй като аз нямам никакви пълномощия тук.
— Аха. Доктор Скарпета, вие вероятно разбирате, че търся експертното ви мнение с цел да разбера какво е сегашното здравословно състояние на този човек. Дали е все още толкова болен, че се нуждае от пряка медицинска, а може би и болнична помощ, или се поддържа с лекарства?
— Разбира се, че може да се поддържа с лекарства. Но обратното също е възможно. Ако наистина се грижи за здравето си, той би трябвало да се държи далеч от болни хора, да избягва онези, които имат грип или простудни заболявания и съответно са заразни. Не бива да допуска никакви възпаления на горните дихателни пътища, тъй като белите му дробове вече са увредени и нямат капацитета, който имат, да речем, моите или вашите… В този смисъл той е под заплахата да се разболее сериозно, най-вече от пневмония. Или от астма, ако организмът му е податлив към нея. Твърде вероятно е да ползва лекарства с рецепта, например стероиди. Може да приема и антиалергични и други препарати, но може и да не взема нищо…
— Ясно, ясно — размаха ръце Браунинг, а челюстите му усилиха яростната си дейност. — Ако случайно му се наложи да влезе във физическа схватка с някого, най-вероятно ще остане без дъх…
— Възможно е — кимна Скарпета. Това продължаваше вече повече от час и тя се почувства смъртно уморена. Цял ден не беше хапнала почти нищо, енергията й се изчерпваше. — Но той може и да е достатъчно силен, стига да ограничава физическите си усилия. В смисъл да не прави кросове и да не играе тенис. Ако е приемал стероиди за по-продължителен срок, най-вероятно е с наднормено тегло. Оттам и издръжливостта му ще е по-малка. — Дългите оранжеви снопове започнаха да шетат под навеса за дърва зад къщата. Миг по-късно се обединиха в едно светло кълбо, концентрирано върху вратата. Там едър униформен полицай беше вдигнал тежките клещи за рязане на болтове и ги насочваше към катинар на масивни куки.