Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
Цепион смушка коня си и се освободи от хватката на Кота.
— Няма да го направя — отсече той. — Оставам тук.
И така, Кота и петимата му спътници продължиха на север към лагера на конницата, а Цепион се захвана с построяването на лагер, по-малък, но идентичен с този на Малий Максим, при това също на самия бряг на реката.
Сенаторите пристигнаха тъкмо навреме, защото скоро след изгрев-слънце на другия ден пред портите на Аврелиевия лагер се появиха германските парламентьори. Бяха петдесет души, всички на възраст между четиридесет и шестдесет години. Смаяният при вида им Кота си каза, че никога не е срещал такива грамадни люде — сред дошлите да преговарят нямаше нито един по-нисък от шест стъпки, а мнозина дори имаха по половин стъпка отгоре. Яздеха огромни, рунтави коне, които в очите на римляните бяха изключително зле гледани от стопаните си. Големите им копита се криеха под гъсти кичури косми, а очите им — под буйни гриви; всички бяха неоседлани, но ездачите им използваха юзди.
— Това коне ли са или бойни слонове? — не можа да се сдържи удивлението си Кота.
— Не всички са такива — успокои го Аврелий Скавър. — Повечето от войниците яздят най-обикновени галски коне — предполагам, че тези тук просто искат да ни вземат страха.
— Я погледни онзи юначага! — посочи Кота някакъв млад мъж, който навярно още не бе навършил тридесет. Тъкмо слизаше от коня си и с цялото си поведение излъчваше такава самоувереност, сякаш всички около него бяха просто жалки бълхи.
— Същински Ахил — на свой ред отбеляза Аврелий, но явно гледката не го стресна особено.
— Мислех, че германите ходят голи или само с по някое наметало — рече Кота, обръщайки внимание на кожените гащи, които носеха новодошлите.
— И аз така съм чувал, но това май важало само когато са си по родните места. Откакто обаче сме имали случай да се запознаем с тези тук, всички носят дълги гащи като галите.
Наистина, всички бяха обути в гащи, но никой не носеше риза или каквато и да е друга горна дреха. Вместо това мнозина си бяха окачили златни плочки на гърдите, а всички до един носеха провисени през рамо празните ножници на дългите си мечове. Явно обичаха златото, защото се бяха накичили с всевъзможни златни украшения: освен нагръдните им плочки, още орнаментите по шлемовете, ножниците и коланите им бяха от благородния метал, както и токите и всевъзможните им гривни и огърлия. Правеше обаче впечатление, че никой не носи типичния за келтите торк. Кота беше запленен от шлемовете им: във формата на обърнато гърне, но затова пък увенчани с великолепни рогове или птичи крила над ушите, или дори с кухи тръбички, в които са забучени птичи пера; други пък носеха метални украшения във формата на змийски или драконови глави или смразяващи кръвта птици и зверове, разтворили хищни усти.
Всички германи бяха гладко избръснати и имаха дълги коси — разпуснати или вързани на плитка, това сякаш беше униформата им; гърдите им бяха слабо окосмени, кожата им не беше розова като на келтите, а по-скоро бледозлатиста. Никой нямаше лунички, никой не беше червенокос. Очите на всички бяха светлосини, никъде не се виждаха хора със зелени или сивкави. Дори най-възрастните сред пратениците бяха с фигури на атлети — стегнати кореми, опънати мускули, никакви следи от мързелив и разпуснат живот; римляните нямаше откъде да знаят, че германите имат обичай да убиват всеки, започнал да старее.
Разговорите се водеха чрез Аврелиевите преводачи, повечето от които бяха от племената на хедуите или амбарите, но имаше и двама-трима германи, пленени от Карбон при Норикум, преди легионите му да са били изклани. Германските танове — както се наричаха вождовете им — искаха да им се отвори път през Трансалпийска Галия, защото смятали да се насочат към Испания. Първата фаза от преговорите се водеше от римска страна от самия Аврелий, облечен в пълна парадна униформа — сребърна броня, изваяна във формата на гърдите му, сребърен атически шлем, украсен с червено перо и двукатова поличка от ленти корава кожа, наречени птериги, върху морава туника. В качеството си на консуларен сенатор, си беше сложил пурпурно наметало, придържано на рамената на бронята, а пурпурният пояс, вързан на традиционния възел и опасан около бронята точно над талията беше знак, че е пълководец.