Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
„Никога повече няма да го видя — рече си Кота. — Голям човек. Истински достоен римлянин.“
Цепион дори нямаше желание да изслуша Кота, камо ли да последва гласа на разума.
— Оставам тук и това е — заключи той и не каза дума повече.
Така че Кота продължи своя път, без да се забави дори за глътка вода в наполовина построения лагер, решен на всяка цена да се върне при Гней Малий до обяд.
Призори, докато той се мъчеше да склони Цепион да не прави глупости, германите се раздвижиха. Беше вторият ден на октомври и времето все още не се беше развалило; във въздуха не се усещаше ни най-лек полъх на очакваните в идните седмици студени ветрове. Когато първите редици на германската войска достигнаха стените на Аврелиевия лагер, те просто се хвърлиха срещу дървените му палисади, сякаш искаха да ги съборят с напора си — приличаха на огромни морски вълни. Аврелий дори нямаше време да осъзнае какво точно става; каза си, че колкото и изненадваща да е била атаката, хората му все ще съумеят да скачат на конете и докато предната стена на лагера все още се държи, да излязат през задната врата и да ударят врага по фланговете. Но нищо подобно не се случи. Германите бяха толкова многобройни и толкова бързоподвижни на своите коне, че само за няколко минути бяха обкръжили римския лагер от всички страни и без кой знае какви усилия се заловиха да прехвърлят дървените палисади; скоро в лагера нахлуха хиляди от тях. Нямащи навик да се сражават пешком, конниците на Аврелий се мъчеха да направят невъзможното, за да спрат прииждащата лавина, но битката скоро се превърна в клане. Само за половин час римляни и съюзници бяха избити до крак, а Марк Аврелий Скавър беше заловен в плен, преди да е успял да се самоубие с меча си.
Отведен пред Бойорикс, Тевтобод и останалите от петдесетте танове, които бяха дошли да преговарят предния ден, той се държа като истински римлянин. Поведението му беше на горд човек, който гледа на своя неприятел само отвисоко; каквито и унижения да му нанасяха, на каквито и мъчения да го подлагаха, той не склони глава и не помоли за милост. Най-накрая германите го пъхнаха в дървена клетка, голяма колкото да го побере, и пред очите му насъбраха купища сухи дърва в краката му. Щом кладата беше готова, те я запалиха и се насъбраха, за да наблюдават зрелището. Аврелий гледаше спокоен какво му се готви: нито краката, нито ръцете му трепереха, по лицето му нито за миг не се изписа страх; дори му беше под достойнството да се хване за дървените решетки, за да си вдъхне повече кураж. Но понеже мъчителите му не искаха той да се задуши от дима или да изгори твърде бързо, ако огънят се разпали, те скоро потушиха пламъците и като промушиха един кол в клетката, започнаха да я въртят и изпекоха Аврелий жив. Дори и това изпитание се оказа лесно за мъж като него. Макар и сам сред врагове, той успя да положи нечовешки усилия и нито веднъж не се сгърчи от болка, нито веднъж не помръдна, нито веднъж не извика. Умря като истински римски благородник, който с поведението си трябва да даде на германите да разберат веднъж завинаги с какви хора си имат работа; само Рим можеше да отгледа чеда като него.
В продължение на още два дни германите се въртяха около завзетия лагер на римската конница, сетне продължиха похода си на юг. Както преди, така и сега малко ги беше грижа да следват някакъв определен тактически план. Когато се изравниха с Цепионовия лагер, те не благоволиха да се спрат, ами продължиха нататък, заобикаляйки го отдалеч. Ужасени, войниците на Цепион се опитваха да преброят враговете си, но скоро трябваше да се откажат от това си намерение — германите бяха просто безчет. Някои решиха да захвърлят оръжията си и да се прехвърлят през реката на сигурния й десен бряг. Но това беше един краен изход, който Цепион имаше намерение да запази единствено за себе си; той изгори всичките си лодки, освен една, сложи засилена охрана покрай брега на реката и наказа със смърт всички онези, които се бяха опитали да дезертират. Изгубили се сред безкрайното море на германската войска, петдесет и петте хиляди римляни — въоръжени или невъоръжени — в лагера на Цепион можеха само да изгледат как човешкият поток ги отминава, с надеждата да не се обърне към тях.
На шестия ден от октомври германите стигнаха лагера на Малий Максим, който предпочете да изведе войските си от там, преди да е станало твърде късно. Десетте легиона се строиха в боен ред и излязоха да заемат полето, северно от лагера, преди германите, които вече се виждаха в далечината, да го обградят от всички страни. Цялата армия на Малий Максим се нареди по ивицата между реката и първите възвишения, които на сто — сто и петдесет километра по на изток щяха да прераснат в могъщите склонове на Алпите. Легионите се наредиха един до друг по протежение на около шест километра. Това беше четвъртата много голяма грешка на Малий Максим: по този начин той не само обричаше армията си на обкръжение, защото не разполагаше с никаква конница, която да защищава десния му фланг, но и правеше уязвим дори центъра, защото армията на германите лесно щеше да пробие през изтънелите редици на легионите.