Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
Главата на Хектор изскочи на повърхността. Лицето му беше покрито с розови капчици.
— Escuchame, senor — извика той. — Даваш ми това, което винаги съм обичал! Направо обожавам такъв лов!…
— Не те ли боли счупеният нос, Хектор?
Онзи изплю кръв във водата.
— Ние боготворим болката, senor. Тя винаги е добре дошла, тъй като е солта и пиперът на нашия лов! — Скалпелът лежеше в разтворената му длан. — Когато усещаме болка, ние знаем, че сме живи!
Тръгна през басейна, на лицето му се появи хладна усмивка:
— Мислиш ли, че ще ми попречиш да ти отрежа ръката?
Кроукър вдигна магическия камък пред себе си:
— Хайде, направи го, Хектор. Веднага. Стига да можеш…
Близнакът спря на сантиметри от него, погледите им се срещнаха. Дясната му ръка изскочи над водата, размахвайки скалпела с бавни и някак лениви движения.
Кроукър насочи магическия камък напред, и той неволно отстъпи. Красивото му лице се разкриви от омраза.
— Ще запомня това! — просъска той и бавно започна да се отдалечава. — Сега се отърва, но скоро горчиво ще съжаляваш! — Стигна насрещната стена на басейна, изкачи стъпалата от тъмен гранит, прекоси верандата и изчезна.
Лю изпусна дълбока въздишка и се отпусна във водата. Стана му лошо от напрежението, устата му беше суха. Кръвта на Хектор бавно се разтваряше в бистрата вода.
Изпъшка и се измъкна от басейна, после се просна по гръб върху плочките. Отпусна глава на парапета и затвори очи. След всеки сблъсък с близнаците се чувстваше накрая на силите си. Какво щеше да стане при следващата им среща? Не искаше да търси отговор на този въпрос и затова насочи мислите си към Джени. След няколко минути на вълна почивка се надигна, взе две хавлии от поставката и се върна при колата си. Седна вътре едва след като подложи дебелите кърпи върху седалката. Обувките му жвакаха.
Извади мобифона и набра номера на Джени. Помоли се на Бога да не е в операционната.
— Ало?
Въздъхна с облекчение.
— Джени, обажда се Лю. Слушай, нямам много време, затова не ми задавай въпроси. Попаднаха ми доста интересни материали, които имат връзка със Стански.
— Казвай.
— Видях копие от медицинския картон на Рейчъл.
— Но как си…
— Няма значение. Той е знаел, че тя е с един бъбрек. През септември миналата година й е направил рентгенова снимка и е отбелязал това в картона. Освен това разполага с картоните на две жени, убити, за да бъдат използвани органите им…
Ясно чу как тя изхълца в слушалката.
— Но това не е достатъчно за…
— Знам. Важно е друго: Стански им е направил изследване за лимфоцитни антигени. Жертвите са млади и абсолютно здрави жени, които нямат причина да бъдат подлагани на подобни тестове. Освен ако…
— Освен ако органите им е трябвало да бъдат изследвани за съвместимост с организма на съответните пациенти — довърши приглушено Джени.
— Логично, нали? Представи си, че се занимаваш с подбор на органи. Какъв ще е основният ти проблем?
— Да намеря здрав донор.
— Нека предположим, че това вече е сторено…
Почти усети как тялото й потръпва.
— Тогава ми трябва време. Антигенната проба трябва да бъде вкарана в компютъра на Центъра за трансплантация. Едва след това мога да зная кой е подходящият пациент…
— Точно така. Ами ако разполагаш с тази информация преди убийството на жертвата?
— О, Лю! Кажи ми, че в момента не говорим точно за такава възможност!
— Страхувам се, че точно за това говорим. Нашият приятел доктор Стански е затънал дълбоко в мрежа за нелегално доставяне на органи. Той сравнява органите на своите пациенти с нуждите на неизвестния си господар… Всичко съвпада.
Настъпи мълчание, накъсвано от ускореното дишане на Джени.
— Лю — обади се след малко тя. — Стански има ли ЧЛА-изследване на Рейчъл?
— А 1:52, А 2:26, Б 1:30… — помнеше наизуст всичките осем показания на племенницата си.
— О, Господи! Това е профилът на Рейчъл. Но защо му е трябвало да прави това изследване? Не е могъл да знае, че тя ще има нужда от бъбречна трансплантация, нали?
„Ето в това е цялата работа“ — рече си с въздишка Кроукър.
— Джени, слушай ме внимателно — каза. — Искам да преместиш Рейчъл, и то веднага! Състоянието й позволява ли това?
— Да, но…
— В най-добрата болница!
— „Джаксън Мемориъл“ в Маями. Аз съм свързана с…
— Добре. Направи го веднага. Но не казвай на Стански къде е момичето.