Близнаците Бонита

Съгласих се. Мъжът остана и ни гледаше така, сякаш го беше правил и друг път. Просто знаеше как да «гледа». Не само да вижда това, което става пред него, но и да го «наблюдава». Усещах, че сеансът с Роналд означава нещо специално за него, това направи удоволствието ни още по-силно.

После Роналд се зае да разчиства, а мъжът пристъпи към мен. Дълго се гледахме в очите, накрая имах чувството, че дробовете ми ще се пръснат. «Не знаех» — промълви той. Забележката му беше толкова неочаквана, че усетих как тялото ми се разтърсва от приятна тръпка. А и гласът му беше особен — нещо като дрезгав шепот. Не го попитах какво иска да каже, преценявайки, че въпросът ще прозвучи идиотски. Неизвестно как стигнах до решението, че този човек не бива да бъде притесняван с тъпи въпроси. «Не знаех, нищо за теб», добави той. Бях толкова стресната, че усетих как сърцето ми подскача като футболна топка. Изчервих се, неспособна да промълвя нито дума…

По-късно Роналд и непознатият потънаха в разговор, а аз незабелязано се измъкнах. Когато мъжете провеждат сериозен разговор, на тях не им е до момичета и жени… Влязох в съседната стая. Сакото на непознатия висеше на старата дървена закачалка, която Роналд Бог знае защо държеше в клиниката. Пристъпих натам като омагьосана. Дълго време не направих нищо, после леко опрях буза в плата. Сакото миришеше на непознатия и тази миризма ми харесваше… Бръкнах във вътрешния джоб и измъкнах портфейла. Беше от онези европейски вещи, които харесваше Доналд — прекалено дълъг, за да влезе в задния джоб. Портфейл за богати хора, тъй като за него винаги трябва костюм… Беше от крокодилска кожа, тъмносиня на цвят. Много харесвам тъмносиньото, което прелива в черно… Механично го разтворих и прочетох името му, изписано със златни букви на вътрешната страна: Трей Мерли. Какво име, Господи! Ако задраскаш «й» става tre merli10. Очите ми попиваха странното име. Трей Мерли, Трей Мерли… Име на три черни сладкопойни птички едновременно…“