Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
Мебелите бяха в бяло и кафяво. Бяха скъпи и безупречно подредени, без нито една гънчица. Изящната маса за хранене в трапезарията бе украсена с ваза свежи цветя, около нея бяха подредени пет удобни стола. Но във въздуха не се долавяше миризмата на храна, нито пък на парфюм, или цигарен дим.
Отиде в кухнята. Установи, че шкафовете са добре заредени с храна. Хладилникът остави за най-накрая. След смъртта на Соня не можеше да погледне този напълно обикновен за останалите уред, без да потръпне при спомена за отрязаната й глава.
Хвана дръжката и изведнъж се запита какво ще прави, ако отвътре го погледне отрязаната глава на Трей Мерли… Стисна зъби и дръпна вратата към себе си. Но съдържанието на хладилника беше съвсем нормално — вътре имаше обичайните за всеки дом продукти.
Изчака, докато пулсът му се нормализира, вратичката се затвори с тихо съскане.
В главния апартамент бе посрещнат от още мебели в бяло и бежово: огромно двойно легло, стар, майсторски реставриран провансалски гардероб, овално стенно огледало с позлатена рамка. Краткият преглед на гардероба не донесе нищо интересно, освен факта, че Трей Мерли притежава добър вкус и много пари. И тук присъстваха тъмносиньото и бялото — главно сред костюмите и ризите. Очевидно тези цветове бяха любимите на домакина.
До стената имаше голям светлобежов сандък, висок около седемдесет сантиметра и дълъг почти колкото леглото. На нощната масичка лежеше дистанционно управление. Кроукър го взе и натисна бутончето в зелен цвят. Капакът на сандъка безшумно се отвори и от вътрешността му се издигна поставка със скъпа апаратура. Телевизор с 24-инчов екран, видеокасетофон, лазерен диск и още куп електронни джаджи с неизвестно предназначение. В отделението, което някога бе служило за съхранение на грамофонни плочи, имаше десетина лазерни диска и около две дузини видеокасети.
Върху кувертюрата на леглото лежаха три снежнобели ризи, току-що изгладени и акуратно прикрепени към правоъгълници от картон. На всеки картон белееше квитанцията от химическото чистене, залепена със скоч, а самите ризи бяха от същата кройка като тези в гардероба.
Забеляза нещо странно. Не в самите ризи, а в картоните, за които бяха прикрепени. Направи му впечатление, че са прегънати. Протегна стоманените пръсти на протезата си и внимателно повдигна най-горния от тях. Изпод него се плъзна широк плик от кафява хартия. Вътре имаше обикновена папка, от онези, които използват болничните заведения. На корицата беше изписано името „Соня Вилалобос“.
Папката съдържаше данни за здравето на Соня, събрани от доктор Роналд Стански. Формулярите бяха от клиниката му в Маргейт, а не от кабинета за частна практика в Уест Палм Бийч. Нима Соня е била пациентка на Стански?
Бързо измъкна плика изпод втората риза. С ужас установи, че това е епикризата на Вонда Шепърд и забързано я прелисти. И тя ли е била пациентка на Стански? Не вярваше в съвпадения, но дори и да вярваше, никога не би приел това, което виждаха очите му. Изследванията на двете момичета бяха почти идентични. Без значение беше дали това са някакви стандартни протоколи или не, тъй като в края на всеки от тях бяха записани данните на тест, от който кръвта му изстина.
Извади третата папка, умът му отказа да приеме името Рейчъл Дюк върху корицата. Започна да я разлиства с трепереща ръка. Мислите му поеха в посока, от която бързо му се зави свят. Ако всичко това бе вярно, значи…
Приглади картона на най-горната риза и погледна залепената със скоч розова квитанция. Химическо чистене „Джиф Тайм“, адресът беше на булевард „Бискейн“ и му се стори познат…
Изведнъж замръзна на мястото си. Откъм хола долетя някакъв шум. Придвижи се с безкрайно внимание и насочи поглед към отворената врата. Частта от широкото помещение, която можеше да види, беше все така пуста.
Изчака няколко секунди, после излезе от спалнята и тръгна по коридора. Един спокоен и познат глас го накара да замръзне, на мястото си:
— Виждам само сянката ти.
Кроукър се извърна и бавно влезе в хола. Стройният мъж с кехлибарени очи седеше в отрупано с възглавнички кресло, небрежно преметнал крак върху крак.
— Май сме обречени да се срещаме, Антонио — промълви Кроукър.