Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
— Този танц ли ви лиши от сън през изминалата нощ? — попита.
— Никога не съм далеч от него — отвърна с въздишка Махур. — Станали сме като сиамски близнаци…
— А какво би станало, ако единият от вас изчезне или просто умре?
Адвокатът измъкна венчалната си халка от безименния пръст на лявата си ръка и замислено я завъртя между пръстите си.
— Когато човек направи първата крачка по пътя, той честото не си дава сметка къде води този път, senor… Според мен именно това неведение ни тласка напред… — Слънцето се отразяваше в гладката повърхност на халката. — Саможертвата е един от крайъгълните камъни в живота, сър… Тя винаги е различна — малка, голяма, а понякога огромна… Толкова огромна, че човек не осъзнава значението й… — Златата халка се изпречи в полезрението на Кроукър: — Този пръстен представлява девет години от живота ми, senor…
Живот, който, както сега си мисля, е бил измислен от някой друг… — Халката полетя във въздуха, блесна на слънцето изчезна сред пяната на зеленикавите вълни, които лижеха брега. — Ето го краят, сър… Един сън си отиде, на неговото сто се появи друг…
— Ще ви кажа нещо, Махур — изръмжа Кроукър. — Дяволски трудно е да пробудиш съчувствието на човек, когото си разпънал на кръст!
Адвокатът се разсмя с изненадващо тънък, почти женски смях.
— Съгласен съм. Освен че получавам киселини от шампанското, то ме прави и мъничко сантиментален. Аз ненавиждам сантименталните типове, а вие? — Между пръстите му се появи пура в алуминиева опаковка. Повъртя я известно време, после я тикна обратно в джобчето на смокинга. — В брътвежите ми има и нещо рационално… Видите ли, за разлика от вас аз усещам, че между нас се ражда някаква връзка…
— Ражда се, как не — мрачно кимна той. — Връзката между палач и жертва…
Махур отново се разсмя.
— Отчитайки факта, че не сте юрист, бих казал, че доста добре боравите с думите, senor… — Потърка мястото, на което допреди малко стоеше халката, и попита: — Но как да познаем кой е палачът и кой е жертвата?
Кроукър се спря, усетил, че току-що е чул нещо важно.
— Махур…
— Според мен времето прави всички ни глупаци, сър… — Тръсна глава, сякаш да прогони алкохолните пари от нея, и смени тон: — Да се залавяме за работа, senor… Обещанията трябва да бъдат спазени, а преди да мислим за сън, трябва да изпратим един неканен гост. — Тънката нишка, която ги свързваше допреди миг, бързо се скъса.
Ключалките на тънкото куфарче щракнаха, в ръцете на адвоката се появи плик от кафява хартия, към който с кламер бяха прикрепени няколко прегънати листа и чертежи.
Листовете бяха гъсто изписани на машина, а пликът съдържаше десетина снимки, надписани на гърба. Едрозърнести, но ясни, те явно бяха правени с телеобектив и друга шпионска техника.
— Това е всичко, което ви е необходимо, senor.
Кроукър се зае да изучава най-горната фотография. На нея беше запечатан един забележително младолик мъж с блестяща черна коса, обезоръжаваща усмивка и ястребов поглед. Не беше красив, но в случая това нямаше значение. Лицето му излъчваше сила и жизненост. Хуан Гарсия Барбачена.
— Обектът има слабост към екзотична храна с много подправки, двуколесни превозни средства и секс — съобщи Махур, благоразумно пропускайки да споменава имена. — За пребиваването му в тази страна е осигурена пълна охрана, която е под формата на конвой. Вози се в сив блиндиран ролс-ройс, пред него и зад него се движат по два мерцедеса с охраната. Тя се състои от девет човека, опитни професионалисти, които никога не се отделят от него. Четирима шофират мерцедесите, четирима дебнат с пушки, един е зад волана на ролса. Освен това има и една жена, чиято задача е да опитва храната му… — Почернелите от никотин зъби на Махур блеснаха като препечени филийки с масло: — Както виждате, пазят го като Юлий Цезар… За абсолютната власт, с която разполага, този човек заплаща с параноя.
— В този случай параноята изглежда напълно уместна — отбеляза Кроукър, докато прелистваше изписаните листове тънка хартия.
— Забележката ви е точна, сър — отвърна адвокатът и щракна капака на куфарчето си. — Това е една от причините да изберем именно вас да го целунете за сбогом… — Придърпа ръкавите на копринената риза под смокинга, златните ръкавели леко изщракаха. — Бодигардовете работят на четири смени по шест часа. Това им дава достатъчно време за почивка и те винаги са нащрек…
— А жената, която опитва храната му?
— Тя е тайландка. Когато обектът няма нужда от нея, просто се свива на кълбо край него и спи…
— Секс?
— Специалността й е друга — поклати глава той и насочи поглед към плажа, където красив златист лабрадор ловко се изви във въздуха и захапа пластмасовото фризби, хвърлено от господаря му.