Невинният
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невинният». Краткое содержание книги:
— Айк Кайър.
— Аз съм.
— Не казвай нищо, което не искаш да бъде чуто от трето лице.
— Ти говори тогава, Айк.
— Оливия е добре.
— Задържана ли е?
— Не, измъкна им се.
Това е приятно за ухото.
— И?
— Дръж така. — Подава слушалката някому.
— Здрасти, Мат.
Сингъл.
— Казах това-онова на онази твоя приятелка от следствието. Надявам се да не ми се сърдиш, защото ме бяха притиснали здравата.
— Не се коси.
— Но нищо от споделеното не може да ти навреди. Бъди спокоен.
— Не се притеснявай.
Мат гледа по посока на входа. Сингъл му разправя нещо — нещо за Дароу и Тали, но внезапен шум в ушите не му позволява да я чуе.
Мат почти изпуска слушалката при вида на новия посетител.
В „Надървеният бобър“ току-що е влязла Лорън Мюз.
Тя тиква значката в лицето на бияча при вратата.
— Търся една от танцьорките ви. Кими Дейл.
Дебелакът се блещи безмълвно.
— Чухте ли ме?
— Да.
— Е?
— Е, картата ви е от Ню Джърси.
— Това не ме прави по-малко инспектор.
Дебелият клати глава.
— Извън юрисдикцията си сте.
— Бе ти да не си адвокат?
Мъжът я посочва с пръст.
— Добре го каза. А сега — чао.
— Казах: търся Кими Дейл.
— Аз пък казах, че нямаш никакви права в този окръг.
— Искаш ли да дойда с някого от местните?
Онзи свива рамене.
— Стига да се разкараш оттук, сладурано, прави каквото знаеш.
— Мога да причиня доста неприятности.
— Това тук… — Мъжът сочи надупченото си лице. — Това се казва неприятност.
Телефонът на Лорън звъни. Тя прави стъпка надясно. Музиката реве. Допира телефона до едното си ухо и пъха пръст в другото. Присвива очи, сякаш от това връзката ще стане по-добра.
— Ало…
— Искам да се споразумеем.
Мат Хънтър.
— Слушам.
— Предавам се на тебе и единствено на тебе. После отиваме някъде и чакаме да мине един след полунощ.
— Защо точно един?
— Сериозно ли мислиш, че съм убил Дароу и Тали?
— Със сигурност мисля, че те издирват за разпит.
— Не това питам. Питам дали ме смяташ за убиец.
Тя смръщва вежди.
— Не, Мат. Не мисля, че имаш нещо общо с когото и да било от двамата. Но мисля, че жена ти има. Знам истинското й име. Знам, че от дълго време бяга и се укрива. Мисля, че по някакъв начин Макс Дароу е разбрал, че е жива. Мисля, че са започнали да я преследват, а ти, засега неизвестно по какъв начин, си се наврял между шамарите.
— Оливия е невинна.
— В това — отвръща Лорън — не съм напълно убедена.
— Предложението ми остава в сила. Предавам се на тебе. Отиваме някъде и обсъждаме нещата, но не по-рано от един след полунощ.
— Къде другаде да отидем, като даже не ми знаеш координатите в момента?
— Напротив, знам ги съвсем точно.
— Откъде?
Щрак. Дяволите да го вземат — затвори. Понечва да се обади за проследяване на разговора, когато някой я потупва по рамото. Обръща се и ето ти го него, сякаш изникнал от нищото.
— Е — обажда се Мат, — разумно ли бе да ти се доверя?
Глава 53
След като самолетът каца, Долинджър поема нещата в свои ръце. Йейтс е привикнал към това. Повечето запознати приемат погрешно Кал за грубата сила, докато Йейтс си остава мозъкът на тази двойка. Адам Йейтс е вечният кандидат за изборна длъжност, който трябва да остава винаги неопетнен, докато Долинджър е довереното лице за мръсни поръчки.
— Давай — казва той. — Обаждай се.
И Йейтс се обажда на Тед Стивънс, агентът, комуто е поръчано да проследи Оливия Хънтър.
— Здрасти, Тед, по следата ли си?
— По следата съм.
— Къде е тя?
— Няма да повярвате. Слезе от самолета и се заби право в един стриптийз бар на име „Надървеният бобър“.
— Още ли е там?
— Не, тръгна с една от черните танцьорки. Проследих ги до някаква дупка в западния край на града.
Стивънс съобщава адреса. Йейтс го казва на глас заради Долинджър.
— Значи е още в караваната на оная курва?
— Да.
— Да има и другиго там?