Повелителят на сребърния лък

В нощта на зимното слънцестоене от Троя пристигна друг пратеник. Насик беше млад фригийски писар на работа при един от търговските партньори на Хеликаон. Той носеше свитъци и послания, нужни за предстоящия сезон, както и обобщени сметки от предишната търговска година. Но имаше и още нещо - Насик беше добър разказвач и ужасно обичаше клюките. Хеликаон винаги се радваше на зимните му посещения.

- Какви новини ми носиш, приятелю? - попита той, когато седнаха да се хранят в царските покои.

Слабият фригиец взе малък деликатес от един сребърен поднос - смляно агнешко, обвито в лозово листо. Подуши го, а после отхапа.

- О, богове, има толкова много за разказване. Какво искаш да чуеш първо?

- Кажи ми за Хектор.

- Нито дума. Мнозина от войните на Троянския кон са се върнали в града. Други са около Кадеш с хетските войници, за да го търсят. Но едва ли ще има добри новини. За последно са го видели с около петдесетина от хората му, обкръжени и превъзхождани числено, а е падала нощ.

- Какво е настроението в града?

- Разбунено. Двама от синовете на Приам - Исос и Памон избягаха от града. Доколкото чувам, са щели да ги арестуват.

- Познавам ги. Нямат достатъчно акъл да организират преврат, нито да следват или да разпалят въстание.

- Съгласен съм. Сигурно са служили на някой друг - Дебелият Антифон загуби титлите си и бе прогонен от двореца. Видели го да разговаря скришом с микенския посланик Ерекос.

- Срещнах го - каза Хеликаон. - Студен и неприятен човек. Изненадам съм обаче, че Антифон се е оказал предател. Той се интересува повече от храна, отколкото от власт. Политес е по-вероятен кандидат. Не е войн, но има остър ум.

- А за Приам се мълви, че обича да язди жена му. Според слуховете двамата му сина имат странен произход - техният баща им е и дядо.

Хеликаон се изкикоти и поклати глава.

- Ти наистина си ужасен клюкар, Насик. Срам ме е, че се забавлявам толкова. - Усмивката му избледня. - Но Политес наистина е опасен, а също и Агатон.

- Да, но той винаги е бил верен на Хектор - изтъкна Насик.

- Най-вече заради Хектор. Те са големи приятели. Но Приам не харесва Агатон и никога не го е харесвал. Сравнява го с другия си син. Спомням си как публично обяви, че Агатон и Хектор са като две еднакви статуи, но едната златна, а другата - медна. - Хеликаон изруга. - Царят е проклет човек и винаги намира най-правилната обида, която да пореже най-лошо.

- Има ли някой на висока длъжност, когото Приам да не е обидил? - попита Насик.

- Вероятно не. Нека поговорим за друго. Как е Андромаха?

- О, за нея има невероятни истории! - Насик се поколеба. - Приятел ли си с господарката?

- Какво значение има това за историите?

- Не съм сигурен. Цяла Троя говори за нея… по много причини. Някои добри, други - не.

- Искам да чуя лошите! - каза рязко Хеликаон. Вятърът задуха откъм отворения балкон и пламъкът в лампата угасна. Той стана, затвори вратите и я запали наново. Насик поседя смълчан още няколко мига. После се усмихна кисело.