Повелителят на сребърния лък
- Автор: Гемел Дейвид
- Серия: Troy #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9789547612785
- Переводчик: Симеон Цанев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителят на сребърния лък». Краткое содержание книги:
Почти бе паднал мрак, когато достигна града. Не виждаше нищо, освен огромните сенчести стени, извисяващи се над него. Внезапно самоувереността му се стопи и той се почувства като малко момче. Слезе от изморения си кон и го поведе по южната стена, както му бяха казали, докато не достигна високи дървени порти. Едната бе леко отворена и там го чакаха шестима ездачи - мълчаливи мъже, носещи шлемове с високи гребени, възседнали големи коне.
Той прочисти гърлото си от прахта на пътуването и им извика чуждоземните думи, на които го бяха научили:
- Идвам от Хатусас. Нося послание за цар Приам!
Поканиха го да влезе и той бавно се приближи до портата. Двама конници го посрещнаха, други двама застанаха от двете му страни, а последните изостанаха зад гърба му. Всички бяха въоръжени и бронирани и не продумаха през целия път из тъмните улици. Хузияс се оглеждаше наоколо си с любопитство, но светлината на факлата не му позволяваше да види много. Малко по малко се изкачиха до цитаделата.
Минаха през дворцовите порти и се спряха пред огромна сграда, оградена с червени колони и озарена от стотици факли. Ездачите слязоха от конете си и изчакаха, докато от двореца не излезе мъж, облечен в дълга бяла роба. Лицето му бе сиво, а очите - зачервени и воднисти. Той се загледа в Хузияс.
- Ти ли си имперският пратеник? - попита рязко.
Хетът с облекчение чу, че мъжът говори родния му език.
- Да - каза той с гордост. - Пътувах ден и нощ, за да донеса важно послание на троянския цар.
- Дай ми го!
Човекът протегна ръка нетърпеливо. Хетът извади безценния свитък. Беше увит около пръчка и запечатан с имперския печат, а после поставен в дървена тръба и запечатан отново от двата края. Хузияс церемониално подаде кутията на мъжа с воднистите очи, който почти я грабна от ръцете му и едва погледна печатите, преди да ги счупи и да развие хартията. След малко се намръщи и Хузияс видя на лицето му разочарование.
- Знаеш ли какво гласи? - обърна се троянецът към младежа.
- Да! - отвърна той важно. - Казва, че императорът идва.
27
ПАДНАЛИЯТ ПРИНЦ
В ДНИТЕ СЛЕД ПЪРВАТА Й СРЕЩА С АРГУРИОС, Лаодика откри, че все по-често мисли за микенския войн. Това беше много странно. Той не изглеждаше добре като Хеликаон или Агатон. Чертите му бяха твърди и резки. Определено не беше чаровен, а не изглеждаше и безпределно интелигентен. И все пак бе започнал да завладява мислите й по особено притесняващ начин.
Докато бяха заедно на плажа, тя усети почти майчински копнеж, желание да му помогне да възвърне физическата си сила, да го гледа как отново се превръща в мъжа, който е бил. Или поне така бе започнало всичко. Сега мислите и бяха по-вманиачени и тя осъзна, че й липсва.
Ксандер и каза за войника, който бе вървял с Аргуриос до брега, и за това как се бе отнасял с огромно уважение към него. Лаодика познаваше Полидорус и го повика при нея един следобед, когато русият мъж не беше на пост и се разхождаше из дворцовите градини.
- Чудесен ден - започна тя. - За това време на годината, де.
- Така е - отвърна той. - Нуждаеш ли се от нещо?
- Не, никак даже. Исках… да ти благодаря за учтивостта към ранения микенец. Момчето Ксандер ми разказа.
Полидорус изглеждаше объркан и тя усети как смущението се надига и в нея.
- Извинявай. Очевидно те бавя. В Долния град ли слизаш?
- Да, ще се срещам с родителите на бъдещата си жена. Но първо трябва да им намеря дар. ‘
- Познавам един търговец на Улицата на Тетида. Занимава се със сребро и прави най-красивите малки статуи на Деметра и малката Персефона, които съм виждала. Казват, че носят късмет.
- Чувал съм за него, но се боя, че не мога да си позволя подобно нещо.
Сега Лаодика вече се чувстваше глупаво. Разбира се, че не можеше. Той беше войник, а не благородник с богати имения или конни стада и кораби. Полидорус зачака и моментът стана неудобен и за двамата. Накрая тя си пое дълбоко въздух.
- Какво знаеш за микенеца?
- Той е велик войн - отвърна Полидорус и се отпусна. - Чух за него още като дете. Участвал е в много битки, а под властта на стария цар на два пъти е бил шампион на Микена. Чувала ли си за моста на Парта?
- Не.
- Микенците отстъпвали. Голяма рядкост! Били прекосили моста, но врагът им ги преследвал. Аргуриос останал там и приканил противниците си да го убият. Те го нападали поединично, но той побеждавал всеки шампион, когото пратели.
- Защо просто не са го атакували вкупом? Един мъж не е можел да ги спре всички, нали?
- Предполагам, че не. Може би са оценявали смелостта му. А може би са искали да се пробват срещу най-добрия. Не зная.