Повелителят на сребърния лък

- Всички знаят какво ми причиниха - каза тя. - Виждам го в очите им.

- Народът те обича, Халисия. И би трябвало. Ти си грижовна царица. Делата на злите хора не могат да променят това.

- Всичко е променено. Слънцето вече не ме огрява.

Тогава той я остави, защото стените на съжалението й бяха непробиваеми за думите му. Следобед дойде Павсаний, за да му съобщи, че от Троя е дошъл микенски посланик.

- Да го отпратя ли? - Старият генерал изглеждаше нервен.

- Защо бих искал такова нещо?

- Може да е научил за атаката над Питрос.

- Сигурен съм, че е така.

- Нима не те е страх от война с микенците?

- Доведи ми го, Павсаний, и остани с нас, но не казвай нищо.

Посланикът беше слаб червенокос мъж, който се представи като Ерекос. Той влезе в мегарона, но не се поклони.

- Поздравявам те, цар Хеликаон. Надявам се, че те намирам в добро здраве.

- Така е, Ерекос. Мога ли да ти помогна по някакъв чин?

- Получихме притеснителни новини от остров Питрос царю. Един кораб спрял там наскоро и открил стотици трупове, всички къщи били празни и оплячкосани, а повечето от жените и децата ги нямало.

- Приеми го като дар от мен за цар Агамемнон.

- Дар? Но остров Питрос е микенска земя.

- Така е и такъв си остава - каза Хеликаон. - Но се беше превърнал и в пиратско убежище, а от заливите му бандитските галери нападаха търговски съдове или крайбрежни поселища. Сигурно си чул, че и моята собствена крепост бе нападната, а брат ми - убит. - Хеликаон спря за момент и погледна мъжа. Ерекос отклони очи.

- Да, до нас достигнаха новини за това… зверство. Отвратително. Но не ти дава право да водиш свои войски на микенска земя без първо да получиш разрешение от цар Агамемнон.

- Не си прав, Ерекос. Баща ми Анхиз е имал договор с цар Атрей. В него всеки народ обещава да помага на другия срещу пирата и подобни нашествия. Каква по-голяма подкрепа можех да предложа на сина на Атрей от тази да прогоня пиратите от един микенски остров и да направя Великата зеленина по-безопасна за търговските кораби на царството му?

Ерекос не продума, лицето му беше бледо.

- Искаш да предам на моя цар, че си нахлул в нашите земи като подарък към него?

- А какво друго би могло да бъде? - попита Хеликаон. - Двеста мъртви пирата и остров, върнат на микенската власт. - А можеш и да увериш Агамемнон, че напролет флотата ми ще продължи да лови пирата и да ги избива, където и да се намират.

- Няма повече да нападаш микенски острови, царю Хеликаон.

- Микенски острови? - попита Хеликаон, преструвайки се на изненадан. - В името на боговете, нима пиратите са завладели и други ваши земи? Това е тъжна вест.