Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
– Самир Рафик!
Гласът ми изпълва ниското подпокривно пространство и един по един всички започват да пъшкат и да се размърдват. Рафик наднича злобно под наметалото си и щом ме вижда, веднага се изправя на крака. На кръста му има нож: кой почтен човек би легнал да спи с нож в готовност?
– Какво искаш?
– Искам обратно каквото е взето от мен.
Рафик се обръща към публиката.
– За какво са ми притрябвали топките ти, хомо?
Някои подсвиркват и тракат със зъби; един се разсмива с глас. Той е в сянката, но познавам този рев. Ренегатът Хамза. Стискам зъби пред обидата.
– Дойде в стаята ми и открадна чантата ми, а в нея са нещата, които ми даде султанката Зидана.
Присвива очи.
– Крадец ли ме наричаш?
– Крадец си. Видели са те.
– И кой е лъжецът, който твърди това?
– Някой, на чиято дума вярвам.
Навежда се и отмята одеялото си встрани.
– Както виждаш, тук няма нищо. – Той се обръща към наблюдаващите и прави неприличен жест. – Мечтае си да отида в стаята му!
Вече всички се смеят по-силно. Хамза се разхожда из стаята с измамно мързелива като на котка походка.
– Мисля, че ти е нужно голямо извинение за това, че наруши спокойствието ни и нарече Рафик крадец.
Поглеждам презрително надолу към него, а след това отмествам погледа си към Рафик.
– Изглежда си се наранил. – Около дясната му ръка е омотана кърпа. – Убеден съм, че с превръзката криеш ухапаното от маймуната ми.
Рафик извива устни.
– Това? Случи се по време на ездата онзи ден, когато се държа като глупак и засрами всички ни.
– Вчера ръката ти не беше превързана. Покажи ми раната, щом не е от ухапване.
– Прорезът е чист – намесва се Хамза. – Самият аз го превързах. – Хваща дръжката на кинжала и се уверява, че съм го видял.
"Значи, така стоят нещата", мисля си. Завъртам се на петите си, без да продумам повече, и бързо си тръгвам, като се замислям, че ако ме последват, ще трябва да се изправя срещу двама въоръжени мъже, още облечен в официалната си роба в тъмните коридори на високия слугински етаж на непознатия дворец. Вероятно щеше да е по-разумно да бях отишъл при Бен Хаду и да поискам разрешение да претърся, но той още не ми е простил за краха в парка. Освен това ще трябва да обяснявам откъде имам такава голяма сума пари, да не говорим за бродерията на Алис, която може да се окаже истински проблем. Сърцето ми бие лудо по обратния път към стаята ми, но никой не идва след мен.
Макар да съм сложил стол между вратата и шкафа, не успявам да мигна през цялата нощ.
33
На следващия ден херцогинята на Портсмут ни изпраща покана да пием чай в покоите ѝ. Бен Хаду въздиша тежко.
– Би било грубо да я разочароваме, след като снощи беше така любезна, но съм обещал на краля, че ще му направим демонстрация на езда.
– Чаят при дамата сигурно няма да продължи цял ден.
Връщам се в стаята си да се преоблека, показвам на Момо как да залоства вратата със стола и му давам кинжала си, което му доставя огромна радост. Започва да го размахва, да се преструва, че напада и се отбранява, докато не го хващам за китката.
– Това е сериозно, Мохамед. Рафик е опасен човек и иска да ни нарани. Не отваряй вратата, а ако се опита да влезе със сила, намушкай го и бягай, чуваш ли ме? Вдигни колкото можеш повече шум.
Той се смее.
– С Амаду ще го прогоним. Ние сме велики воини, не е ли така?
Маймунката оголва зъби и се разбеснява. Двамата са заформили дяволски съюз.
Вече започвам да свиквам с протяжните ритуали на английския двор. Първо ни карат да чакаме поне час, докато херцогинята стане от сън, независимо че минава единайсет; после, след като вече сме поканени вътре, заварваме я още необлечена, а три дами къдрят дългата ѝ светлокестенява коса и нанасят венецианска пудра не само за да избелят лицето ѝ, но и врата, ръцете и обширното ѝ деколте. Постоянно виждам подобни неща в харема, но Бен Хаду застава неподвижно, явно едва се насилва да не си тръгне, и определено му е трудно да гледа встрани от гърдите ѝ. Стяга се и почтително се покланя на херцогинята, която приема невъзмутимо факта, че двама чужденци стават свидетели на интимния ѝ тоалет, и ме представя като заместник-посланик. Тя се усмихва любезно и протяга ръка.