По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
Може би причината бе в упорития й поглед или това нейно вродено чувство за достойнство, което я обвиваше като аура дори когато купуваше шампоан против въшки или крадеше солници, но Кени внезапно изгуби увереност, че ще успее да я съблазни.
В кухнята влезе Патрик.
— Виж ти, виж ти кой най-сетне си е спомнил къде живее. – Размаха листа в ръката си. – Този факс пристигна преди малко. Изглежда, е време за шоу в Додж Сити*.
[ *Алюзия с прославения герой Уайът Ърп от времената на Дивия запад, раздавал справедливост със смъртоносни изстрели в Додж Сити и Тумбстоун. – Б. пр.]
— Какви ги говориш?
— Май небезизвестният Далас Фримонт Бодин моли за честта
да го удостоиш с присъствието си на първата тий в кънтри клуба „Уиндмил Крийк” утре сутринта в седем.
— Страхотно – промърмори Кени, отвратен. – Направо страхотно.
— Франческа е написала кратка забележка накрая – обърна се Патрик към Ема. – Би искала да й се обадиш веднага щом утре сутринта се събудиш.
Кени захвърли ядно пилешкото бутче, което се канеше да захапе.
— Значи, се е върнал в града. Е, не е ли това черешката на тортата?
Патрик сгъна грижливо факса на две.
— На твое място, Кенет, щях да лазя на четири крака, само и само да угодя на лейди Ема. Кой знае какво може да разкаже на Франческа?
Кени се взря в печалните очи на Ема, застанала от другата страна на плота. Можеше да се закълне, че тя няма да каже нито една лоша дума за него на съпругата на Дали. Незнайно защо това го притесни много повече от всичко останало.
23
Лъчите на утринното слънце образуваха ореол зад главата на мъжа, за който се носеха легенди, по-необятни от тексаското небе. Въпреки че годините бяха посребрили тъмно русата коса по слепоочията и задълбочили бръчките около устата, не бяха отнели силата на високото му стройно тяло, нито потушили блясъка в яркосините му очи.
Преди десет години този мъж и великият Джак Никлос* се срещнаха на игрището за голф, наречено впоследствие „Стария завет”, и изиграха един от най-великите мачовете в историята на голфа. През онзи съдбовен ден Джак Никлос игра за славата на спорта, а Дали Бодин за сърцето на жената, която обичаше… и спечели.
[* С прозвището Златната мечка (р. 1940), многократен шампион на турнирите на ПГА, един от най-великите професионални голфъри за времето си. – Б. пр.]
Травмата на рамото временно бе отстранила Дали от игра, принуждавайки го да приеме поста на комисар, но вече почти се бе възстановил и скоро щеше да предаде длъжността на друг. Турнирите за старша възраст го мамеха като сочен кокал гладно псе, нямащо търпение да го оглозга. Но първо се налагаше да се погрижи за някои недовършени дела. И по-точно за едно.
Утринната роса проблясваше върху обувките му за голф, когато Кени се отби от пътеката и се отправи към първата тай в „Уиндмил Крийк”. Стомахът му се сви на възел, когато видя Дали да го очаква, макар да си повтаряше, че няма причина да е нервен. През годините двамата бяха изиграли стотици голф кръгове, като се започне от времето, когато Кени беше тийнейджър, снабден с най-скъпото оборудване, което можеше да се купи с пари, и нямащ ни най-малка представа какво да прави с него. Дали го бе научил на всичко. Не, Кени, нямаше причина да е нервен, но усещаше как струйка пот бавно се стича по гърдите му.
Не беше виждал Дали от деня, в който бе отстранен, и сега прикри обидата си от предателството на наставника си, като кимна хладно.
— Дали.
— Кени.
Кени се обърна, за да поздрави почти точното копие на Джак Паланс, но с прошарена коса, разположило се на скамейката. Мъжът имаше същата червена бандана около челото и бе завързал редеещата си, посивяла коса с гумен ластик на тила. Това беше Скийт Купър, най-знаменитият кади* в страната. Скийт и Дали се бяха сближили преди няколко десетилетия след сбиване на една бензиностанция на „Тексако” в покрайнините на Кадо, щата Тексас. Петнайсет годишният Дали бе избягал от дома си, а Скийт беше бивш затворник, без бъдеще. Оттогава двамата бяха неразделни.
[* Обикновено младежи, които придружават играчите и се грижат за оборудването, разрешено им е да дават съвети по време на тура. – Б. пр.]
— Имаш ли кади? – поинтересува се Дали.
— Всеки момент ще дойде. – Постоянният кади на Кени, истински магьосник, на име Лумис Кребс, понастоящем носеше торбата със стиковете на Марк Калкавекия, докато чакаше Кени да се завърне на игрището, и никога досега не му бе липсвал по-силно. Все пак той му бе намерил достоен заместник.