Бьорнстад

Фрак се навежда напред, почесва се по наболата брада.

– Аха! На заседанието, а? Искам само да разменим няколко думи по тоя повод. Малко... „off the record“[45], ако разбираш какво имам предвид.

Журналистката накланя глава настрани.

– Не.

Фрак се прокашля.

– Е, знаете как е. Хората могат малко да се притеснят, когато се появи пресата. Случилото се е травмиращо за целия град, нали разбираш. Затова просто бихме искали да знаем, че статията ви... ами... че не идвате да търсите проблеми там, където няма такива.

Журналистката не знае какво да отговори, но не ѝ се нрави начинът, по който едрият мъж се навежда над вратата ѝ, докато говори. Фрак просто се усмихва, разбира се, пожелава ѝ приятен ден и се отдалечава.

Журналистката и фотографът изчакват няколко минути, преди да го последват. Когато отварят вратата на залата и тръгват по коридора, двама мъже излизат от сенките. На по двайсет и пет-трийсет години, черни якета, ръце в джобовете.

– Заседанието е само за членове – казва единият.

– Ние сме журналисти – пробва журналистката.

Мъжете препречват пътя им. С една глава по-високи са от фотографа и с две от журналистката. Не казват нищо повече, единият просто прави половин крачка напред и спира, намеквайки съвсем леко за способността си да упражнява насилие. Спортната зала е слабо осветена, а коридорът, в който се намират, е тих и пуст.

Фотографът хваща журналистката за ръкава на якето. Лицето му е пребледняло. Тя не е оттук, работи във вестника само временно, но фотографът живее в Бьорнстад. Има семейство тук. Издърпва я до колата. Потеглят.

Фатима седи в кухнята. Чува да се звъни на вратата, но Амат настоява да отвори. Сякаш вече знае кой е. Отпред стоят две момчета, които страшно си приличат. Фатима не чува какво говорят, но вижда как едното от тях сръчква Амат с показалец в гърдите. След като затваря вратата, синът ѝ отказва да разкаже на майка си за какво става дума. Казва само „просто една работа с отбора“ и отива в стаята си.

Бобо стои малко по-назад от Вилиам Лют, агресията на съотборника му го кара да се чувства некомфортно, не разбира с какво ще помогне това, но не знае как да възрази.

– Нали Амат е един от нас, защо си толкова ядосан? – попита той, докато идваха насам.

– Сега трябва да го докаже – изкрещя Лют.

Когато Амат отваря вратата, Лют директно го мушва с показалец в гърдите и заповядва:

– В клуба има заседание на членовете. Всички от отбора ще сме отпред, за да покажем подкрепата си за Кевин. Ти също.

– Ще опитам – измърморва Амат.

– Не опитвай. Ела! Трябва да сме единни! – заявява Лют.

Бобо търси зрителен контакт с Амат, преди да си тръгнат. Не го намира.

Заседанието протича така, както протичат всички такива заседания. Започва колебливо и бързо излиза извън контрол. Президентът на клуба прочиства гърло и призовава за внимание, опитвайки да укроти страстите.