Бьорнстад
- Автор: Бакман Фредрик
- Серия: Бьорнстад #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-28-2336-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бьорнстад». Краткое содержание книги:
Ана отваря вратата. Баща ѝ е при ветеринаря заедно с кучетата, къщата е празна. Мая стои отвън, обвила ръце плътно около тялото си. Твърде трудно им е да преценят дали трябва да плачат, или да се смеят, да пищят или да се шегуват, кое от двете би им осигурило по-добри шансове да оцелеят.
– Липсва ми досадната ти физиономия – прошепва Мая накрая.
Ана се усмихва.
– Липсва ми отвратителният ти музикален вкус.
Долната устна на Мая потреперва.
– Просто се опитвам да те държа настрана от всичко. Не искам да се забъркваш в това.
Ана слага ръце върху раменете на Мая.
– Аз съм ти сестра. Колко по-забъркана бих могла да бъда?
Мая се взира продължително в нея, докато роговиците ѝ не започват да смъдят.
– Просто се опитвам да те предпазя.
– Ти цял живот се опитваш да ме предпазиш, но да ти кажа ли нещо? Грам не те бива! Очевидно си напълно fucked up[43] в главата, така че според теб колко добре си се справила?
Разсмиват се, и двете.
– Такъв си мъпет – изсумтява Мая.
– Но никой не те обича толкова, колкото мен, идиотко. Никой!
– Знам.
Очите на Мая лъщят, когато пита:
– Може ли да отидем в гората да постреляме? Аз... – за пръв път ѝ се случва да лъже най-добрата си приятелка, – ...просто имам нужда да се махна оттук, Ана. Имам нужда... отпускащо е да стреляш. Мислех си, че може би ще ми помогне да излея... агресията си.
Ана я гледа дълго. Може би се досеща, че внезапният интерес на Мая към оръжията е свързан с нещо друго, може би не. Във всеки случай тя е истинска приятелка, затова отива да вземе две пушки и не задава въпроси.
Рамона подпира длани на бара. Поглежда двамата мъже изпитателно.
– Въртя бизнес тук.
– А? – чуди се Фрак.
Ердал обаче сяда спокойно на един стол и се усмихва търпеливо.
– Иска да си поръчаме нещо. Окей: дай ни две шестици[44] от най-доброто си уиски, тогава ще говорим.
Тя им налива, а Ердал не си губи времето:
– Знаеш ли кой съм?
Тя изсумтява и довършва собственото си уиски. Ердал тълкува това като „да“. Вдига чашата си и едва не изплюва съдържанието ѝ върху бара, когато то докосва езика му.
– Да му... това ли е НАЙ-ДОБРОТО ти уиски?
Рамона поклаща глава.
– Това е най-лошото.
Фрак изпразва чашата си на екс, без дори да трепне. Изглежда почти доволен. Но неговите вкусови рецептори са почти толкова дисфункционални, колкото тези, които му казват колко силно трябва да говори. Ердал отмества презрително чашата си встрани.
– Тогава може ли да получим по чаша от най-доброто, благодаря. Това има вкус на нещо, с което се чистят корабни палуби.
Рамона кима сговорчиво. Взима нови чаши. Налива уиски от същата бутилка като преди. Ердал се пули насреща ѝ. Фрак не може да не се засмее.
– В „Кожуха“ има само един вид уиски.
Мая и Ана вървят през гората, която ги поглъща. Стигат толкова далеч, че на таткото на Ана биха му били нужни няколко дни, за да открие телата им. Накрая спират и започват да стрелят, патрон след патрон. От време на време Ана коригира стойката на Мая, наглася рамото и лакътя ѝ, припомня ѝ как да затаи дъх, без да спре да диша. По едно време я пита:
– Окей... слушай: да останеш в Бьорнстад цял живот или да се преместиш… където си поискаш, но да умреш след една година?
Мая отговаря, сбръчква чело и се намръщва като използвана салфетка. Ана свива рамене.
– Глупав въпрос?
– Много.
– Ще се махнем оттук, Мая. Няма да допусна да заседнем тук. Ще се преместим в Ню Йорк, ти ще получиш договор за албум, а аз ще съм ти мениджър.
Мая започва да се кикоти. Мислеше си, че е изгубила този вид смях, но сега той се излива от нея.
– Не, не, не, никога няма да те взема за мениджър.
– Какво? Ще бъда АДСКИ добър мениджър! – възразява Ана обидено.
– Ще си ужасен мениджър. У-ж-а-с-е-н. Та ти дори не можеш да запомниш къде се намира собственият ти телефон.
– Мога!
Мая вдига вежди.
– Окей. Къде е тогава?
Ана започва да се претърсва трескаво.
– Може би не точно СЕГА! Но... fine! Мога да ти бъда стилист. Повярвай ми! Ти се НУЖДАЕШ от стилист!
– Какво ми има на стила? – пита Мая.
Ана я оглежда демонстративно от глава до пети.
– Сори. Не можеш да си позволиш консултантските ми услуги. Обади ми се, когато получиш договор.
Мая се смее високо.
– Голям си идиот.
– Или мога да ти бъда диетолог! Попаднах на нова диета със сокове, която прочиства целия чревен тракт! Става така, че лайната...
Мая запушва уши, обръща се и тръгва през гората.
43
Сбъркан, прецакан (англ.). – Б. пр.
44
В Швеция алкохолът се измерва в сантилитри, като в заведенията изборът е между 4 и 6 сантилитра. Съответно малките питиета се наричат „четворки“, а големите – „шестици“. – Б. пр.