Кралицата на Юга

Язиков гледаше малко отстрани, подпрял гръб на стената, без да проговаря. Това си е твоя работа, казваше мълчанието му. Ти решаваш. Питаше се, несъмнено, как е възможно Тереса да понася това, без да й трепне ръката, с която държеше цигарите, изпушвани една след друга, без да мигне, без гримаса на ужас. Оглеждаше измъчваните убийци с безстрастно любопитство, с внимание. Те сякаш не бяха нейни, а на друга жена, навъртаща се наоколо, която я гледаше, както го правеше и Язиков от сенките на мазето. Има интересни и загадъчни неща във всичко това, реши тя. Поуки относно мъжете и жените. За живота, болката, съдбата и смъртта. И както във всички книги, които четеше, всички тези поуки се отнасяха и за нея самата.

Бодигардът изтри кръвта в крачолите на панталона и се обърна към Тереса, дисциплиниран и с питащ поглед. Ножът му беше на земята, в краката на Гато Фиерос. За какво повече, заключи тя. Всичко е от ясно по-ясно, останалото го зная. Накрая обърна очи към Язиков, едва доловимо сви рамене, докато хвърляше многозначителен поглед към торбите цимент, стоварени в ъгъла. Това мазе в къщата в строеж не беше случайно избрано. Всичко беше предвидено.

Ще го направя аз, реши внезапно тя. Почувства странното желание да се разсмее на ум. На себе си. Да се смее накриво. Горчиво. В действителност, поне що се отнасяше до Гато Фиерос, ставаше дума да се приключи започнатото с натискането на спусъка на „Добле Агила“-та преди много време. Животът ти поднася изненади, се казваше в песента. Изненади ти поднася животът. Да му се не види. Понякога те изненадва за твоите неща. Неща, които са тук, а не си знаел, че ги има. От тъмния ъгъл другата Тереса Мендоса я наблюдаваше все така внимателно. Вероятно, разсъди тя, тъкмо тя е тази, която иска да се разсмее на ум.