Кралицата на Юга
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651795
- Переводчик: Боряна Дукова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кралицата на Юга». Краткое содержание книги:
Четиримата го отпразнуваха същата вечер. Първо с вечеря в ресторанта на Сантяго, после в „Ядранка“, където към тях се присъедини Пати О’Фарел. По-късно Тереса научи, че хората от СБОП на Коста дел Сол, полицаите на комисар Нино Хуарес са ги снимали тайно от един „Мъркюри“, извършвайки рутинно наблюдение. Но тези снимки останаха без последствие, хората от Н’Дрангета така и не бяха разпознати. Освен това, когато след няколко месеца Нино Хуарес влезе в списъка на подкупените от Тереса Мендоса, този доклад, както и много други неща, беше изгубен завинаги сред книжата.
В „Ядранка“ Пати се държа очарователно с италианците. Говореше езика им и можеше да разказва мръсни вицове с безупречно произношение, което двамата с удивление окачествиха като тосканско. Не попита нищо, никой не отвори дума за разговора при бизнес срещата. Двама приятели, една приятелка. Пати знаеше за какво всъщност бяха дошли двамата, но продължи възхитителното си поведение в същия дух. По-късно щеше да има време да разбере подробностите. Смяха се много, пиха по много чашки, които благоприятстваха още повече деловия климат. Не липсваха и две красиви украинки, високи и руси, пристигнали наскоро от Москва. Там се бяха снимали в порнофилми и бяха позирали за списания, преди да се включат в мрежата на луксозната проституция, контролирана от организацията на Язиков. Не липсваше и кока. Двамата мафиоти, които се оказаха по-непринудени, отколкото изглеждаха при първата среща, загубиха и последните си задръжки в кабинета на руснака, където имаше сребърен поднос с дрога. Пати също не си поплюваше. Гледай ти какви носове имали моите братовчеди, рече тя, като потъркваше праха по своя. Тия жабари смъркат коката от метър разстояние. Беше пийнала доста, но умните й очи, втренчени в Тереса, я успокоиха. Няма страшно, Мексиканке. Оставям те на волята на съдбата с тези две пиленца, преди двете болшевишки курвички да са им взели здравето и паричките. После ще ми разкажеш.
Когато всичко влезе в релси, Тереса реши да се сбогува. Денят беше тежък. Не беше нощна птица. Руските й телохранители я чакаха, единият — подпрян в ъгъла на бара, другият — на паркинга. Музиката се чуваше приглушено — „тум, тум“. Осветяваха я снопове светлина от дансинга, когато стисна ръцете на хората от Н’Дрангета. Удоволствие, каза тя. За мен беше удоволствие. Ci vediamo76, отвърнаха те, всеки разположил се удобно със своята блондинка. Закопча черното си кожено сако от „Валентино“. Канеше се да излезе. Знаеше, че бодигардът от бара се придвижва, за да застане зад нея. Огледа се за Язиков и го видя да идва с други хора. Преди пет минути се беше извинил, имал телефонно обаждане.
— Нещо не е наред ли? — попита тя, като видя лицето му.
Ниет, каза той. Всичко е наред. Помислих си, че преди да се прибереш вкъщи, навярно ще пожелаеш да дойдеш с мен. Малка разходка, додаде. Недалеч оттук. Беше необичайно сериозен и на Тереса й светна червената лампа.
— Какво става, Олег?
— Изненада.
Видя, че Пати, която седеше и разговаряше с италианците и двете рускини, ги гледаше загрижено и се канеше да стане. Язиков вдигна едната си вежда и Тереса й кимна с глава да не идва. Излязоха двамата, следвани от бодигардовете. На вратата чакаха две коли. Вторият човек на Тереса беше на волана на нейната кола, в блиндирания мерцедес на Язиков седяха шофьор и горила на предната седалка. Трета кола чакаше малко по-далеч, с други мъже вътре в нея: обичайният ескорт на руснака, яки момчета от Солнцево, добермани, квадратни като гардероби. Всички коли бяха със запалени двигатели.
— Ще тръгнем с моята — каза руснакът, без да отговори на мълчаливия въпрос на Тереса.
Какво е намислил, питаше се тя. Този руснак знаеше много и беше голям мръсник. Движеха се в дискретен конвой петнайсетина минути, въртяха се, докато се уверят, че не ги следят. После хванаха магистралата за жилищния комплекс „Нуева Андалусия“. Там мерцедесът влезе направо в гаража на една къща с малка градина и високи зидове, все още в строеж. Язиков отвори с безучастно лице и задържа вратата на Тереса, докато тя излезе. Последва го по стълбите, стигнаха до празен вестибюл с подредени до стената тухли.
76
До скоро (ит.). — Б.пр.