Йерусалимска загадка [bg]

— В такъв случай след колко време ще излезе официалният доклад за ръкописа? — попитах.

— Може да минат години — отвърна тя. — Ще се прояви мащабен академичен интерес към всичко това. Описанието на събитията от съдебния процес се различава от изнесеното в Библията.

Зяпнах.

— Значително ли? — попитах.

Тя кимна.

— Тъкмо това ме тревожи. Преди няколкостотин години предположението и за най-беглото отклонение от написаното в Библията е можело да доведе до изгаряне на клада. А все още съществуват хора, които са склонни да проявят насилие, ако се опиташ да опровергаеш вярванията им.

— А как така ръкописът се е озовал в Истанбул? — попита Изабел.

— Документът от процеса на Исус може да е бил изпратен от Йерусалим в Константинопол, преди Йерусалим да падне под властта на исляма. Константинопол е управлявал империята, от която Йерусалим е бил част, в продължение на стотици години — обясни доктор Хънтър. Замълча за момент, преди да продължи: — Трябва да ви помоля да не повтаряте пред никого каквото съм ви казала… — Бавно се размърда в леглото си, за да може да се наведе напред. — И да сте наясно, че няма да потвърдя думите си пред никого, който се свърже с мен. Хората просто ще трябва да изчакат доклада.

— Защо е цялата тази потайност? — попита Изабел.

Сюзън рязко си пое дъх.

— Ще има последици от всичко това, мила. Става въпрос за много пари и власт в християнството в наши дни, както и сред враговете на християнството. Просто съм предпазлива.

Тогава разбрах защо Сюзън не желае да говори по темата.

Беше уплашена.

— Няма да кажем на никого — заяви Изабел.

— Хората заслужават да знаят какво е било открито — обадих се аз. — Не е ли така?

Сюзън изглеждаше замислена.

— Ако разкриете нещо, моля ви да не споменавате името ми.

И двамата кимнахме.

По-късно с Изабел седнахме в светлото оживено кафене на болницата и дълго разговаряхме по този въпрос.

Исках светът да научи всичко, в случай че академиците се опитаха да потулят цялата информация.

— Ако това получи публичност, няма да могат да скрият истината — отбелязах.

— Имаш ли предложение? — попита тя.

Наведох се към нея и заговорих. Тялото ме болеше. Още не ми бяха минали всички наранявания. Кожата ми беше опъната, на места още болезнена, но облекчението, че и двамата се бяхме отървали от кашата, в която се бяхме забъркали, беше първото нещо, което изпитвах, когато се будех всяка сутрин.

— Най-важното е имената ни да не бъдат свързани с цялата тази история — заявих аз.