Йерусалимска загадка [bg]

Чаках я час и половина да се върне. Прибрахме се у дома в мълчание.

Убийството на Марк също й се бе отразило тежко. Тя смяташе, че носи вина за смъртта му. През следващите няколко дни разговаряхме за всичко това.

— Преждевременната смърт на някой любим човек е ужасна загуба — казах й, докато закусвахме една сутрин.

— Животът не е толкова лесен като в романите — отвърна тя.

Не бяха добри дни.

На следващата седмица разбрах, че Зина е била изписана от болницата. Бързо се бе възстановила. Приятел на Марк ни навести да ни съобщи за погребението му. Обясни, че Ариел вече бил погребан. Казваше се Хенри Моулъм и изглежда, знаеше доста за случилото се с нас.

Той не говори много, но въпросите му бяха интересни. Попита ни какво сме разбрали за символа в книгата. Разказах му, че съм го открил в Кайро. Предполагах, че е важен, но все още не знаем какво означава.

Попита ме дали в Кайро съм научил нещо за употребата му при погребения.

Отговорих му отрицателно.

Погребението на Марк се състоя в Мейдънхед. Не отидохме до гроба — някои от роднините му не ни гледаха с добро око, а и Изабел не искаше да се изкушава да им обяснява как той се бе отнасял с нея.

Той беше герой, загинал за страната си — това бе всичко, което каза тя, когато ни попитаха какво се е случило. Изабел направи изявление, че е била посъветвана от Външно министерство да не издава подробности от работата му.

Но аз нямах никакъв проблем да призная, че Марк е изиграл важна роля в спасяването на доктор Сюзън Хънтър. Той го заслужаваше.

Доктор Хънтър бе лошо ранена. Бяхме я посетили в болницата в Израел, но тогава тя беше в кома и ние се обаждахме до болницата всеки ден от Лондон, докато не дойде в съзнание.

Вероятно щеше да възвърне зрението си, въпреки че очите й бяха претърпели сериозни изгаряния, но тази добра новина се потвърди чак след две седмици. Седмица по-късно ние я посетихме в болницата в Челси, където бе прехвърлена.

Изабел й подари шоколадови бонбони, които й бяхме купили, и поговорихме общи приказки няколко минути. Сюзън седеше изправена и изглеждаше добре. Когато разговорът замря, я попитах какво е станало с превода и анализа на ръкописа, който бяхме открили в Истанбул.

— Предадох този проект на един колега — отвърна тя, видимо разочарована. — Не успях да го задържа. Има натиск работата да се свърши. Но все пак ще бъда съветник на екипа, който поема задачата.

Изабел се размърда в стола си, сякаш й беше неудобен, и заяви:

— Казах на Шон всичко, което обсъдихме в онази ужасна дупка в Юдейските планини. Но не мисля, че той повярва… — Тя ми се усмихна. — Можеш ли да повториш онова, което каза на мен?

Доктор Хънтър отговори, без да ме погледне: