Йерусалимска загадка [bg]

Мъжете зад него бяха свалили оръжията си, но все още ги държаха в ръцете си.

Ако така Изабел и Сюзън щяха да стигнат по-бързо до болницата, трябваше да се съглася.

— Добре. Но ще те държа лично отговорен да бъдат закарани бързо — извиках гневно аз.

— Шон, ела при нас колкото се може по-скоро. — Изабел стисна ръката ми, сякаш не искаше да се отдели от мен.

Прегърнахме се, докато вкарваха Сюзън в колата. Това беше най-дългата прегръдка, която някога съм изпитвал. Прошепнах й тежката новина, че Марк е мъртъв. Тя ме стисна още по-силно, но не каза нищо. Прегръдката ни бе прекъсната от шофьора, който ме потупа по рамото.

— Трябва да тръгваме. Приятелката ви е ранена… — съобщи той с акцент, който прозвуча отчасти като френски. Лицето му имаше умоляващо изражение.

Пуснах Изабел от прегръдката си…

Щом колата се отдалечи в дъжда, моят приятел с червената куфия заяви:

— Покажи ми тази пещера.

Върнах се с него обратно до дупката. Сега вече имаше малко повече светлина и забелязах, че дупката се намира в кръгла вдлъбнатина и че около нея има камъни, достатъчно големи, за да се преместят върху отвора и да го запушат.

Посочих надолу, откъдето още се вдигаше прахоляк. Не исках повече да гледам. Той изръмжа, като надникна вътре.

— Този е мъжът, който уби хората ви — рекох.

— Тялото му ще трябва да бъде проверено от полицията — осведоми ме той. — Ако никой не прояви претенции към него, ще го хвърлим обратно тук и ще покрием дупката. Злите духове трябва да останат погребани. Тази долина е виждала много неща преди. — Той махна към стръмните планини около нас. — Хълмът ей там се нарича Равендже, а онзи дългият се казва Жалоус. — Посочи към назъбения хребет, който ни заобикаляше. — Тази долина е прокълната. Тук живеят зли духове. От онези, които убиват за удоволствие. Никой не идва тук, освен ако не му се налага.

— Онзи мъж убиваше хора, все едно ги принася в жертва — обясних.

Чудех се как е станал толкова жесток… Дали го правеше за отмъщение на света, който се бе отнесъл лошо с него, или просто тук се бе задействало някакво древно истинско зло?

— Ибрахим33 се опита да спре човешките жертвоприношения, когато пощади сина си — каза той. — Да се надяваме, че повече няма да има такива. — След това се обърна към хората си и заговори на арабски.

Дъждът бе спрял. Върнахме се обратно там, където бе паркирана колата на Ариел. Още един автомобил беше пристигнал. Беше една ръждивочервена мазда. Седнахме вътре, а през това време слънцето изгря. Той ме разпитва поне един час, след което се появиха други коли, включително една разнебитена на вид линейка и един джип с трима палестински полицаи в тъмносини униформи. Когато те пристигнаха, той излезе и тогава в колата седна един полицай, на когото трябваше да разкажа отново цялата история.