Йерусалимска загадка [bg]

Пътуването до израелския военен контролен пункт по пътя към Йерусалим несъмнено беше най-неприятното нещо в живота ми. Главата ми пулсираше от пареща болка. Медикът в линейката ми би инжекция, някакво болкоуспокояващо, което обаче не ми подейства. За щастие, израелците ни пуснаха да минем без много въпроси. Един войник погледна отзад и когато ме видя, ни махна да продължим. Докато затваряха задната врата на линейката, забелязах един палестинец със свалени панталони и вдигната риза, който показваше, че не носи колан с експлозиви.

Изабел се намираше в спешното отделение. Беше същата болница, където бях предната вечер, но целият персонал бе различен.

Веднага щом видях да се освобождава леглото до Изабел, поисках да ме преместят на него. Имахме възможност да поговорим.

Сюзън бе отведена за операция.

През следващите няколко минути благодарях на бог, че Изабел е жива. Цялото й тяло беше наранено, той я бе удрял, когато се бе съпротивлявала…

Изабел гледаше втренчено в пространството през голяма част от времето, но седеше изправена в леглото, макар да изглеждаше много отнесена. Сякаш мислите й витаеха някъде другаде. Започнах да говоря тихо, разказвайки й всичко, което бяхме направили, за да я открием, всичко, което се бе случило. След малко тя се обърна към мен и протегна ръката си.

Аз се надигнах от леглото и също протегнах моята. Пръстите ни се докоснаха. Почувствах топлината й.

— От нас излезе добър отбор — отбеляза тя и се усмихна, докато се гледахме в очите. — Вече се обадих във Външно министерство. Скоро ще пратят някого.

Но тя грешеше. Измина цял час, преди да пристигнат. Разказахме им подробно какво се бе случило.

Една сестра дойде да ме отведе за рентген, а когато се върнах, те ме чакаха. След двадесет минути, след като един лекар прегледа рентгеновата ми снимка и ми каза, че съм изкарал късмет и имам само контузии, по-възрастният мъж от служителите на Британското посолство ме попита дали бих свикал пресконференция в хотел „Цар Давид“ на следващия ден.

Съгласих се. Очевидно израелските медии и други западни журналисти обвиняваха палестинска терористична група за пожара, а също така и египтяните, че са осигурили материалите за осъществяването на нападението.

След като ни задържаха за една нощ в болницата за наблюдение, взехме такси до хотела. Много се учудих, че не поискаха да задържат Изабел за по-дълго. Но тя ясно им даде да се разбере, че ще напусне болницата възможно най-скоро. Беше отслабнала, имаше синини и ожулвания и лекарят я бе предупредил, че психологическите ефекти от отвличането й ще траят доста по-дълго от физическите, но нищо от това не изглеждаше да я тревожи. Накрая я посъветваха да отиде на преглед при терапевт в Лондон.