Играта на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лъва». Краткое содержание книги:
— Няма да кажа на никого.
— Добре. Ще се върна след седмица. Искам пак да те наема.
— Няма проблем. Ако следващия път поостанеш, можем да пийнем по нещо заедно.
— С удоволствие.
През седващите десет минути летяха в мълчание.
— Следващия път просто се обади от летището и някой ще дойда да те вземе — каза Стейси накрая. — Няма нужда да взимаш такси.
— Благодаря.
— Всъщност, ако искаш, мога да те откарам до летището.
— Много любезно от твоя страна.
— Няма проблем. Само прати факс или позвъни един-два дни приблизително, за да съм свободна. Или направи резервация, когато се върнем в офиса.
— Непременно.
— Добре. Ето ти визитката ми. — Тя извади от джоба си визитна картичка и му я подаде.
— Свърза ли се със своя приятел в Спрус Крийк? — попита Халил, когато започнаха да се спускат.
— Ами… мислех да му се обадя и да му кажа, че съм наблизо… но после си рекох: „Заеби“. Той не заслужава. Някой ден ще прелетя ниско и ще му пусна в басейна жив алигатор. — Стейси се засмя.
— Познавам един тип, който веднъж го направил с бившето си гадже, но гущерът се ударил в покрива и умрял.
Халил неволно се усмихна. Тя забеляза усмивката му.
— Страхотен номер, нали?
Наближиха летището и момичето се свърза с кулата за инструкции. Дадоха им разрешение за кацане и след десетина минути бяха на земята. Насочиха се обратно към „Алфа Ейвиейшън Сървисис“ и Стейси Мол изключи двигателя на петнайсет метра от офиса.
Халил взе сака си, двамата слязоха и се запътиха към сградата.
— Приятен ли ти беше полетът? — попита тя.
— Много.
— Добре. Обикновено не дрънкам толкова, но компанията ти ми достави удоволствие.
— Благодаря. И ти си чудесна събеседничка. И отличен пилот.
— Благодаря.
Преди да влязат в офиса, той я попита:
Може ли да те помоля да не споменаваш за Спрус Крийк?
Стейси го погледна.
— Естествено. Няма проблем. Цената е същата като до Дейтона Бийч.
— Благодаря.
Влязоха вътре и жената зад гишето се изправи.
— Как мина полетът?
— Много добре — отвърна Халил.
Тя прелисти някакви документи, погледна си часовника и си записа нещо.
Добре, общо триста и петдесет. — Жената отброи сто и петдесет долара и му ги подаде. — Можете да задържите квитанцията за петстотинте долара. — И заговорнически му намигна.
Асад прибра парите в джоба си.
— Ако нямаш нещо за мен, ще откарам господин Пулос на джаксънвилското летище — каза Стейси Мол.
— Няма нищо. Съжалявам, скъпа.
— Всичко е наред. Ще се погрижа за самолета, когато се върна.
— Благодаря, че използвахте „Алфа“ — обърна се към клиента жената. — Обадете се пак.
— Искаш ли да направиш резервация за другата седмица? — попита го Стейси.
— Да. По същото време. До същото място. Дейтона Бийч.
Служителката си записа.
— И искам същия пилот — прибави Халил.
Жената се усмихна.
— Трябва да сте мазохист.
— Моля?
— Тя може да ти спука тъпанчетата. Добре, до следващата седмица. — После се обърна към Стейси Мол: — Благодаря, че ще откараш господин Пулос.
— Няма проблем.
Асад Халил и Стейси Мол излязоха под силното слънце.
— Колата ми е ей там — каза тя.
Халил я последва до малък кабриолет с гюрук. Момичето отключи вратите с дистанционно управление и го попита:
— Искаш ли да сваля гюрука?
— Така е по-добре.
— Изчакай навън, докато вътре стане по-хладно. — Тя се качи, запали двигателя, включи климатика и след малко го повика: — Хайде.
Асад се настани до нея.
— Закопчай си колана — каза Стейси. — Такъв е законът.
Той се подчини.
Момичето затвори вратата си, включи на скорост и потегли към изхода.
— В колко часа е полетът ти?
— В един.
— Имаш време. — Стейси излезе от летището и увеличи скоростта. — Не съм толкова добра шофьорка.
— Малко по-бавно, моля.
— Естествено. — Тя отпусна газта. — Нещо против да запаля цигара?
— Не.
Стейси натисна запалката на колата, извади цигара от джоба си иго попита:
— Искаш ли?
— Не, благодаря.
— Тютюнът ще ме убие…
— Възможно е.
Запалката изскочи навън и тя запали.
— В Джаксънвил има страхотен гръцки ресторант. При „Спиро“.
Когато дойдеш следващия път, може да идем там.
— Непременно. Ще гледам да остана за през нощта.
— Добре. Защо да бързаш? Животът е кратък.
— Наистина.
— Как се казваше оная манджа с патладжаните? Започваше с „му“.
— Мулака?
— Не зная.
Тя го погледна.
— А бе онова прочуто гръцко ястие. Му… Патладжан, запържен в зехтин с козе сирене. Сещаш ли се?
— В провинцията има много ястия, за които не съм чувал никога. Аз съм от Атина.