Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— Милорд. Аз съм посланик.
— Нима? Дойде крадешком в града ми, като контрабандист. Заявявам, че не си никакъв лорд, нито рицар, нито посланик, само един крадец и шпионин, амбулант на лъжи и предателства. Би трябвало да изтръгна езика ти с нажежени клещи и да те предам на Дредфорт, за да те одерат жив. Но Майката е милостива, и аз също. — Махна на сир Марлон. — Братовчеде, отведи това същество във Вълчата бърлога и отсечи главата и ръцете му. Искам да ми се поднесат преди вечеря. Няма да мога да изям и една хапка, докато не видя главата на този контрабандист набучена на кол, с глава лук, натикана между лъжливите му зъби.
Смрад
Дадоха му кон и знаме, мек вълнен жакет и топло кожено наметало и го пуснаха. За първи път не вонеше.
— Върни се с онзи замък — каза Деймън Потанцувай за мен, докато помагаше на разтреперания Смрад да се качи на седлото, — или продължи напред и виж колко далече ще стигнеш, преди да те хванем. Ще му хареса това, и още как. — Ухилен, Деймън плесна с камшика си старата кранта по задницата и тя изцвили и се понесе напред.
Смрад не посмя да погледне назад от страх, че Деймън, Жълтия Дик, Грънт и останалите са тръгнали след него и всичко това е само поредната шега на лорд Рамзи, някаква жестока проверка, да видят какво ще направи, ако му дадат кон и го пуснат на свобода. „Мислят ли, че ще побягна?“ Крантата, която му бяха дали, беше окаяно същество, кривокрако и измършавяло от глад. Не можеше изобщо да се надява да остави далече зад себе си хубавите коне, които щяха да яхнат лорд Рамзи и ловците му. А Рамзи най-много обичаше да пусне „момичетата“ си да подгонят с настървен лай някоя нова плячка.
А и къде щеше да избяга? Зад него бяха лагерите, пълни с хора на Дредфорт и тези, които Ризуел бяха довели от Ручеите, с войската на Бароутън помежду им. Южно от Рова на Кайлин по издигнатия път се приближаваше друга армия, армия на Болтън и Фрей под знамената на Дредфорт. Източно от пътя се простираше мрачен гол бряг и студено море, на запад бяха блатата и тресавищата на Шийката, пълни с влечуги, лъвогущери и блатни дяволи с отровните им стрели.
Нямаше да бяга. Не можеше да избяга.
„Ще му доставя замъка. Ще го направя. Трябва.“
Денят беше сив, мокър и мъглив. Вятърът духаше от юг, влажен като целувка. Руините на Рова Кайлин се виждаха в далечината, прошарени от струйки утринна мъгла. Крантата му се движеше към тях в бавен тръс, копитата ѝ издаваха тих мляскащ звук, докато се измъкваха от сиво-зелената тиня.
„Минавал съм по този път.“ Беше опасна мисъл и мигновено съжали за нея. „Не — каза си, — не, това беше някой друг, беше преди да научиш името си.“ Името му беше Смрад. Трябваше да помни това. „Смрад, Смрад, римува се с ад.“
Когато онзи, другият, бе минал по този път, плътно зад него имаше цяла армия, голямото воинство на Севера, тръгнало на война под сиво-белите знамена на дома Старк. Смрад яздеше сам, стиснал знамето на мира на боровия прът. Когато онзи, другият, бе минал по този път, яздеше боен кон, бърз и изпълнен с дух. Смрад яздеше грохнала кранта, цялата кожа, кости и ребра, и я караше бавно от страх да не падне. Другият беше добър ездач, но Смрад бе неспокоен на конския гръб. Толкова отдавна бе онова. Не беше ездач. Не беше човек дори. Беше същество на лорд Рамзи, по-долно и от куче, червей в човешка кожа.
— Ще се преструваш на принц — каза му предната нощ лорд Рамзи, докато Смрад се киснеше в корито гореща вода, — но ние знаем истината. Ти си Смрад. Винаги ще си Смрад, колкото и сладко да миришеш. Носът ти може да те подведе. Помни името си. Помни кой си.
— Смрад — отвърна той. — Твоя Смрад.
— Направи тази дреболия за мен и можеш да ми станеш куче, и да ядеш месо всеки ден — обеща лорд Рамзи. — Ще бъдеш изкусен да ме предадеш. Да избягаш или да се биеш, или да минеш на страната на враговете ни. Не, мълчи, не искам да го отричаш. Излъжеш ли ме, ще ти откъсна езика. Човек би се обърнал срещу мен на твое място, но ние знаем какво си, нали? Предай ме, ако искаш, все едно… но първо преброй пръстите си и знай цената.