Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
На Давос това не му прозвуча добре. Но не беше изминал целия този път, за да държи езика си зад зъбите.
— Момчето на Железния трон е узурпатор — заяви той, — аз не съм предател, а Ръката на Станис Баратеон, първия с това име, законородения крал на Вестерос.
Дебелият майстер се покашля.
— Станис Баратеон е брат на нашия покоен крал Робърт, дано Отеца го съди справедливо. Томен е издънка на Робърт. Законите за наследството са ясни в такъв случай. Синът предхожда брата.
— Майстер Теомор говори вярно — каза лорд Виман. — Мъдър е във всички тези въпроси и винаги ми е давал добър съвет.
— Законен син предхожда брата — съгласи си Давос, — но Томен, наречен „Баратеон“, е незаконен син, както брат му Джофри преди него. Бяха създадени от Кралеубиеца, противно на всички закони на богове и хора.
Друг от мъжете на Фрей заговори:
— Устните му изричат измяна, милорд. Станис му взе крадливите пръсти. Вие трябва да му вземете езика.
— Главата му вземете по-скоро — предложи сир Джаред. — Или го оставете да се срещне с мен на полето на честта.
— Какво ли разбира един Фрей от чест? — не остана длъжен Давос.
Четирима Фрей тръгнаха напред, но лорд Виман ги спря с вдигната ръка.
— Отстъпете, приятели. Ще го изслушам, преди да… преди да се оправя с него.
— Можете ли да предложите някакво доказателство за този инцест, сир? — попита майстер Теомор, събрал меките си длани пред корема си.
„Едрик Буря — помисли Давос. — Но го отпратих далече отвъд Тясното море, за да го опазя от огньовете на Мелисандра.“
— Имате думата на Станис Баратеон, че всичко, което казвам, е истина.
— Думите са вятър — каза младата жена зад високия стол на лорд Виман, хубавата, с дългата кафява плитка. — А мъжете лъжат, за да постигнат своето, както може да ви каже всяка девица.
— Доказателството изисква нещо повече от непотвърдените думи на някой лорд — заяви майстер Теомор. — Станис Баратеон едва ли ще е първият, който е лъгал, за да спечели трон.
Розовата жена изпъна пълничък пръст към Давос.
— Ти. Не искаме да ни замесваш в своята измяна. Ние в Бял пристан сме добри хора, лоялни хора, държим на закона. Не наливай повече отрова в ушите ни, или добрият ми баща ще те прати във Вълчата бърлога.
„Как съм я обидил пък тази?“
— Може ли да имам честта да науча името на милейди?
Розовата жена изсумтя ядосано и остави отговора за майстера.
— Лейди Леона е жена на сина на лорд Виман сир Вилис, понастоящем пленник на Ланистър.
„Тя говори от страх.“ Ако Бял пристан се обявеше за Станис, мъжът ѝ щеше да плати с живота си. „Как мога да искам лорд Виман да осъди сина си на смърт? Какво бих направил на негово място, ако Деван беше заложник?“
— Милорд — каза Давос, — моля се нищо лошо да не сполети вашия син, нито никого от Бял пристан.
— Нова лъжа — каза лейди Леона от столчето си.
Давос реши, че ще е най-добре да я пренебрегне.
— Когато Роб Старк вдигна оръжие срещу копелето Джофри лъже-Баратеон, Бял пристан тръгна с него. Лорд Старк падна, но тази война продължава.
— Роб Старк беше мой лорд сюзерен — отвърна лорд Виман. — Кой е този Станис? Защо ни безпокои? Никога преди не е намирал за нужно да тръгне на север, доколкото помня. Но ето, че сега идва като пребито псе да моли за милостиня.
— Дойде за да спаси владението, милорд — настоя Давос. — Да защити земите ви от железнородените и диваците.
Сир Марлон Мандърли до високия трон изсумтя пренебрежително.
— Бял пристан не е виждал диваци от столетия, а железните хора никога не са притеснявали този бряг. Лорд Станис да не би да предлага да ни защити и от снарки и дракони също така?
Смях прокънтя из Дворцовата зала на Тритона, но лейди Леона в краката на лорд Виман захлипа.
— Железни хора от островите, диваци отвъд Вала… а сега и този предател с неговите разбойници, бунтовници и магьосници. — Посочи Давос с пръст. — Чухме за вашата червена вещица, о, да. Иска да ни отвърне от Седемте, за да се кланяме на един червен демон!
Давос не питаеше никаква любов към червената жрица, но не посмя да остави лейди Леона без отговор.
— Лейди Мелисандра е жрица на червения бог. Кралица Селайз е приела вярата ѝ с мнозина други, но повечето привърженици на негово величество все още почитат Седемте. Самият аз съм един от тях. — Молеше се никой да не поиска да обясни за септата в Драконов камък и божието дърво в Бурен край. „Ако попитат, ще трябва на всяка цена да им кажа. Станис не би ме накарал да лъжа.“
— Седемте защитават Бял пристан — заяви лейди Леона. — Не се боим от вашата жрица, нито от нейния бог. Нека хвърли по нас каквито заклинания пожелае. Молитвите на благочестивите хора ще ни опазят от злото.