Времето на близнаците
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Времето на близнаците». Краткое содержание книги:
Кризания — красивата и отдадена на Паладин свещенослужителка, се опитва да използва вярата си, за да го разубеди. Тя остава сляпа за мрачните му намерения. Постепенно той я оплита в своя коварен капан.
Предупреден за замисъла на Рейстлин, обезумелият Карамон се връща назад във времето в обречения град Истар, в дните преди Катаклизма. Там, заедно с кендера Тасълхоф, той ще се опита да спаси душата на своя брат-близнак.
Въпреки тежките тренировки, въздържанието от храна и другите проблеми, Карамон нито за момент не забравяше истинската си цел. Той беше получил едно кратко и хладно известие от лейди Кризания и знаеше, че тя е добре. Но това беше всичко. От Рейстлин нямаше ни вест, ни кост.
В началото Карамон се отчая, че никога няма да намери нито брат си, нито Фистандантилус, защото никога не му позволяваха да напуска арената. Но скоро разбра, че Тас може да посещава места и да вижда неща много по-лесно от него, дори и да беше свободен. Хората бяха склонни да се отнасят към кендерите като към деца — все едно че не съществуват. А Тас беше дори по-вещ от обикновените кендери в умението си да се стопява сред сенките, да се мушва под завесите и да се прокрадва тихо по коридорите.
От друга страна Храмът беше толкова огромен и така претъпкан с поклонници, които идваха и си отиваха по всяко време на деня, че Тас лесно оставаше незабелязан или в най-лошия случай му подвикваха ядосано да се разкара. Допълнително предимство беше и фактът, че в кухните работеха няколко кендери-роби и дори неколцина кендери-свещеници посещаваха и напускаха Храма съвсем свободно.
На Тас страшно му се искаше да се сприятели с тях и да ги разпита за родината и най-вече кендерите-свещеници, защото никога не бе чувал, че е имало такива. Но не смееше. Карамон го беше предупредил да не приказва твърде много и поне в този случай Тас беше взел думите му на сериозно. Решавайки, че ще бъде твърде мъчително постоянно да е нащрек да не изпусне нещо за дракони, катаклизми или други смущаващи хората от това време работи, той сметна, че ще бъде по-добре да се въздържа от изкушението да отваря дума за каквото и да е било. И така, оставаше му удоволствието да си вре носа из храма и да събира информация.
— Видях Кризания — докладва той една вечер на Карамон, след като исполинът се беше борил с Ферагас. Тас легна на леглото си, докато Карамон тренираше с боздуган и верига в средата на стаята, понеже Арак искаше от него да владее и други оръжия, освен меча. Забелязвайки, че приятелят му се нуждае от още много тренировки, кендерът се изтегли в далечния край на леглото, колкото може по-далече от необузданите замахвания на война.
— Как е тя? — попита Карамон, поглеждайки към него с интерес.
Тас поклати глава.
— Не зная. Като че ли е добре. Или поне не изглежда болна. Но не ми се стори и много щастлива. Лицето й беше бледо и когато се опитах да я заговоря, просто не ми обърна внимание. Мисля, че изобщо не ме позна.
Карамон се намръщи.
— Опитай се да разбереш какво става около нея — каза той. — Не забравяй, че тя също търси Рейстлин. Може да е нещо свързано с него.
— Добре — отвърна кендерът и се наведе рязко надолу, за да избегне боздугана, който профуча над главата му. — А ти внимавай малко повече. И защо не вземеш да се дръпнеш малко назад? — Тас докосна тревожно главата си, за да види дали всичката му коса е там.
— И като стана дума за Рейстлин — каза Карамон с приглушен глас. — Сигурно не си открил нищо за него и днес.
Тас поклати глава.
— Разпитвах къде ли не. Понякога при Фистандантилус идват негови чираци. Но нито един от тях не отговаря на описанието на Рейстлин. А нали разбираш, един човек със златиста кожа и очи като пясъчни часовници лесно би се откроил сред тълпата. Но може би скоро ще открия нещо — добави кендерът видимо оживен. — Чух, че Фистандантилус се е върнал.
— Така ли? — Карамон спря да върти боздугана и се извърна с лице към Тас.
— Да. Самият аз още не съм го видял, но чух свещениците да приказват за това. Сигурно е изплувал във въздуха направо в Залата за аудиенции на Царя-жрец. Ето така — бам! И готово. Много драматично.
— Да — изсумтя Карамон. Сетне завъртя боздугана замислено и се умълча толкова дълго, че накрая Тас се прозя и започна да се унася в сън. Затова, когато исполинът заговори, гласът му силно го сепна.
— Тас — рече Карамон, — това е нашият шанс.
— Нашият шанс за какво? — Кендерът се прозя отново.
— Да убием Фистандантилус — каза войнът тихо.
Глава 7
Хладните думи на Карамон бързо разбудиха кендера.
— Д-да го убием! Мисля си, че… ъъъ… трябва добре да помислиш за това, Карамон — заекна Тас. — Искам да кажа, че трябва да погледнеш на нещата и от друг ъгъл. Този Фистандантилус е наистина, ама наистина много добър, т.е. много талантлив магьосник. По-добър е дори и от Рейстлин и Пар-Салиан, взети заедно, ако е вярно онова, което разказват за него. Не можеш просто ей така да се промъкнеш при него и да го убиеш. И още повече, ти никога не си извършвал убийство! Не искам да кажа, че не трябва да изпълним мисията си, но…