Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)». Краткое содержание книги:
Десет часа по-късно, след като двамата с мулето утолиха жаждата си в течащия наблизо поток, той отново яхна добичето и продължи по пътя си. От страх някой случаен пътник да не го разпознае, гледаше да не показва главата си изпод тежката качулка на наметалото, което също беше взел от конюшнята. Този път ездата му спореше повече от миналата нощ, и то въпреки острите болки в гърба, задника и слабините. Не беше хапнал нито залък, но не се чувстваше гладен. Мулето от своя страна си беше намерило свежа тревица и не даваше вид да се оплаква, дори изглеждаше учудващо бодро. По здрач Сула вече беше стигнал носа, на който се издигаше Клитумнината вила, и с огромно облекчение скочи на земята и разседла животното си. Добичето отново беше вързано за едно дърво и оставено да си пасе на воля или да си почива — както намери за добре, но този път беше изоставено от ездача си.
Сула имаше късмет. Нощта беше ясна, спокойна и небето беше обсипано със звезди. Никъде по мастиленочерния небосвод не се забелязваше най-малкото облаче. А някъде към края на втория час на нощта луната се показа иззад хълмовете далеч на изток и лека-полека започна да огрява земята наоколо с необичайната си светлина, разкриваща предметите, но самата тя оставаща невидима за окото.
Сула се заизпълва с чувството за собствената си неуязвимост. Беше му достатъчен само миг, за да забрави болката и умората, хладната кръв из жилите му да ускори своя пулс, а съзнанието му да изпадне в дълбините на неочаквано за подобен момент спокойствие и дори радост от живота. Той беше истински Феликс, усещаше се галеник на боговете. Всичко за него вървеше гладко и щеше да продължи така до самия край. Не му оставаше нищо друго, освен да се остави на вълните да го носят, да се изгуби сред мъглата на благополучието, да се радва на самия себе си. Когато тъй неочаквано шансът го беше отървал от Никополис, Сула дори не беше намерил време да се зарадва. В мига, в който гъркинята посегна към отровните гъби, той вече трескаво пресмяташе следващата си стъпка, за която единствено трябваше да изчака подходящия час. Преди година, по време на онова пътуване с Метробий, той вече се беше натъкнал веднъж на Унищожителя, но Никополис сама се беше постарала да се хвърли в прегръдките на смъртта; той просто не си мръдна пръста да я спре. Не Сула, късметът, неговият късмет я беше отвел при гъбите. Но тази нощ грижливо бе планирал всичко и знаеше, че отново късметът няма да му изневери. Дори не се страхуваше — че имаше ли от какво?
Клитумна вече беше дошла на уречената среща и чакаше в сянката на пиниите. Още не беше изгубила търпение, но се готвеше да го изгуби, ако изненадата закъснееше твърде много. Сула обаче не издаде веднага, че е тук. Трябваше му първо да се увери, че мащехата му е спазила условията и наистина не е довела никого със себе си. Да, беше дошла сама. Дори неизползваната от много време конюшня и помещенията под лоджията бяха пусти, сякаш нечия невидима ръка държеше всички възможни свидетели надалеч.
След като пообиколи наоколо, Сула вдигна достатъчно шум със стъпките си, за да предизвести отдалеч Клитумна за пристигането си. Затова когато се показа от тъмното, тя вече се беше обърнала към него и протягаше ръце да го прегърне.
— О, всичко става, както ми го беше обещал! — изкикоти се тя щастливо в шията му. — Изненадата ми! Къде ми е изненадата?
— Няма ли да получа първо целувка? — попита той и за пръв път в живота му зъбите му заблестяха по-бели от кожата на лицето му — толкова необикновена беше лунната светлина тази нощ, толкова силна беше магията, която го обграждаше.
Почти забравила допира с тялото му, Клитумна жадно протегна устни напред и ги впи в неговите. Така и си остана, стъпила на пръсти, с уста, притисната до неговата, когато Сула й строши врата. Всичко се оказа толкова лесно. Просто едно изпукване. Навярно мащехата дори не разбра какво стана — поне погледът й не издаде с нищо да е проумяла защо доведеният й син я сграбчва за гърба, после с другата си ръка натиска главата й назад, а тя увисва безпомощно надолу. Всичко беше толкова лесно, просто едно изпукване. Звукът от счупването беше толкова отчетлив, че сякаш остана да витае из въздуха и упорито отказваше да замре. Сула пусна жертвата си, очаквайки, че тя ще се строполи безжизнена на земята, но агонизиращата Клитумна дори се надигна още по-високо на пръсти и с разперени ръце „затанцува“ пред очите му. Главата й гротескно увисна, тялото й заподскача наляво, после надясно, мърдаше се на пресекулки, натежаваше на едната страна, после се изпружваше и се завърташе на другата и така, докато най-сетне умиращата се сгърчи за последен път и се свлече на земята, превърнала се в невъобразима и отблъскваща с вида си купчина от преплетени ръце и крака. Разширените от възбуда ноздри на Сула изведнъж се подразниха от острата миризма на топла урина, а веднага след това и от далеч по-неприятната воня на съдържанието на Клитумнините черва.