Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
Но тя не искаше да се връща там. Още не. Мислено беше взела решение да си почине и тази нощ, така че това бяха последните й часове, преди да се отправи на отмъстителната си мисия… и да разруши крехката връзка между себе си и Джон, както и пълното разбиране, което сега проявяваха един към друг. Защото тя нямаше намерение да се самозаблуждава. Тъжната истина беше, че колкото и силна да бе връзката помежду им, тя все пак беше изключително крехка и със сигурност щеше да се скъса, когато на преден план отново дойдеше настоящето вместо миналото.
— Куин, ще ни извиниш ли за малко?
Разноцветните очи на мъжа се насочиха към Джон и двамата си размениха няколко жеста.
— Майната ти — тросна се Куин, преди да се завърти на токовете си и да се запъти към изхода.
След като трясъкът от блъснатата врата заглъхна, Хекс хвърли поглед към Джон.
— Къде спеше?
Той посочи към коридора и тя тръгна с него, като подминаха много стаи с модерно обзавеждане и антични произведения на изкуството. Комбинацията между двете придаваше на къщата вид на обитаем музей на изкуствата и Хекс с любопитство разгледа наоколо, като надничаше през отворените врати на различни салони и спални. Стаята на Джон се намираше чак в другия край на къщата и когато тя влезе в нея, само можеше да предполага за изживяния от него шок. От пълна мизерия до такова великолепие. За разлика от мърлявия му апартамент стените тук имаха тъмносин цвят, мебелите блестяха, банята беше облицована с мрамор, а подът беше покрит с дебел килим с дълъг косъм. Освен всичко друго една плъзгаща се врата извеждаше на самостоятелна тераса. Джон се приближи до гардероба и отвори вратата, а тя надникна над масивната му тежка ръка към малките дрехи, висящи на дървени закачалки. Докато се взираше в тениските, пуловерите и панталоните, раменете му бяха напрегнати, а едната му длан беше свита в юмрук. Съжаляваше за нещо, сторено от него или за някаква своя реакция и това нямаше нищо общо с нея…
Тор. Беше свързано с Тор. Съжаляваше за отношенията им в последно време.
— Разговаряй с него — предложи тя тихо. — Обясни му какво се случва. И двамата ще се почувствате по-добре.
Джон кимна и тя можеше да долови как решителността му се засили.
Хекс не беше съвсем сигурна как точно се случи… Е, механизмът беше съвсем прост, но все пак се изненада от факта, че отново го прегръща. Беше се прилепила към гърба му и бе обвила ръце около кръста му. Положи лице между плещите му и се зарадва, когато неговите ръце се озоваха върху нейните…
Той умееше да общува по толкова много различни начини. И понякога допирът беше по-добро изразно средство от думите. В тишината тя го придърпа към леглото и двамата седнаха. Взря се в него мълчаливо и той произнесе с устни:
— Какво?
— Наистина ли искаш да ти кажа? — Когато той кимна, тя го погледна право в очите. — Знам, че пропусна нещо. Чувствам го. Има промеждутък между сиропиталището и апартамента ти, който ми показа.
По лицето му не трепна нито един мускул и той дори не мигна. Но не беше нужно да й казва каквото и да било. Тя знаеше каквото трябваше да знае за него.
— Всичко е наред. Няма да питам. Нито ще те притискам.
Никога нямаше да забрави леката руменина, заляла лицето му… И мисълта, че скоро ще го напусне, беше онова, което я накара да докосне устните му с върховете на пръстите си. Когато той трепна изненадано, тя съсредоточи погледа си върху устата му.
— Искам да ти дам нещо от себе си — каза тихо. — Не за да ти се отплатя, а защото искам да го направя.
Би било чудесно да можеше да го отведе на своите места и да му покаже своя живот, но колкото повече знаеше за миналото й, толкова по-трудно щеше да понесе самоубийствената й мисия. Каквото и да изпитваше към Джон, тя щеше да преследва мъчителя си и не се заблуждаваше какви бяха шансовете й за оцеляване.
Леш си имаше своите трикове.
Ужасяващи трикове, с които причиняваше ужасяващи неща.
Спомените за онова гадно копеле изплуваха в съзнанието й, отвратителни спомени, които я накараха да потрепери. Грозни картини, които въпреки всичко я тласкаха към нещо, за което може и да не беше напълно готова. Но не можеше да умре и Леш да бъде последния мъж в живота й.
Не и когато единствената любов на живота й седеше до нея.
— Искам да спя с теб — произнесе дрезгаво.
Шокираният поглед на Джон обходи лицето й, сякаш в търсене на признаци, че не я е разбрал правилно. И после гореща буйна страст помете абсолютно всичките му емоции, без да оставя нищо друго след себе си освен импулса на един чистокръвен вампир да се слее с любимата си. В интерес на истината тя трябваше да признае, че Джон положи всички усилия да потисне този повик и да запази поне донякъде благоразумието си. Но тя сложи край на битката между чувствата и разума му, като притисна устните му със своите.