Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
Леш придърпа реверите си още по-плътно върху висящата плът, която сега представляваше шията му, и се постара да не обръща внимание на това колко е лепкав. Някога той бе на мястото на това хлапе. Беше си въобразявал, че е нещо специално и че блясъкът ще го съпътства вечно. Но както и да е. Щом Омега беше склонен да изрита собствената си плът и кръв, този нещастник, представлявал някога човешко същество, също не би оцелял дълго.
Когато един от наливащите се вътре се втренчи право в Леш, той си помисли, че си играе с огъня, приближавайки се толкова много до къщата, но всъщност не го беше грижа. Нямаше какво да губи и в никакъв случай не мечтаеше да прекара остатъка от дните си във вид на дишащо парче месо.
Да бъде грозен, слаб и лепкав не му допадаше.
Зъбите му затракаха от студения вятър и той си помисли за Хекс, а спомените го стоплиха. Направо не можеше да повярва, че се е разделил с нея едва преди няколко дни. Струваше му се, че са изминали векове, откакто последния път я бе чувствал под себе си. Откриването на първата рана над китката му беше началото на края… Само че тогава не го знаеше.
Беше решил, че е просто драскотина.
Да бе!
Вдигна ръка, за да прокара пръсти през косата си, но те срещнаха козирката на бейзболната шапка и той си припомни, че вече нямаше какво да приглажда назад. Беше му останал само гол череп.
Ако имаше повече сили, би започнал да протестира и да беснее срещу несправедливата си и жестока съдба. Животът не би трябвало да е такъв. Не беше редно той да е онзи, който стои отвън и наблюдава. Винаги е бил центърът, водачът, избраният.
По някаква глупава причина се замисли за Джон Матю. Когато нещастникът беше записан в тренировъчната програма за бойци, представляваше просто един претранс, с име на брат и с белег във формата на звезда на гърдите си. Идеалната мишена за тормоз и Леш добре си беше поиграл с него.
По онова време изобщо не можеше да си представи какво е да си аутсайдер. Как това те кара да се чувстваш безполезен боклук. Как наблюдаваш околните и би дал всичко, за да си един от тях. Добре, че не е бил наясно. Иначе щеше да се замисли дали да се занася така с онзи загубеняк.
И ето го сега, облегнал се на грапавата студена кора на дъба, гледаше през прозорците на къщата как някакво друго златно момче живее неговия живот. Почувства, че е време за промяна в плановете му. Дори това да беше последното нещо, което ще стори, щеше да се погрижи копелето да получи подобаващ край.
Беше по-важно дори от Хекс.
Не го мотивираше толкова фактът, че мръсникът бе посмял да го сложи в списъка за отстраняване, а желанието да изпрати послание на баща си. В крайна сметка той беше гниеща ябълка, която не бе паднала далече от дървото.
А идеята за отмъщение беше сладка, много сладка.
39.
— Това е някогашния дом на Бела — рече Хекс, когато прие форма на една поляна до Джон.
Той кимна, а тя огледа заобикалящата ги пасторална картина. Бялата къща с веранда и червени комини изглеждаше съвършена на лунната светлина и беше жалко, че бе останала необитаема, а единственият признак на живот идваше от външното аварийно осветление.
На чакълената алея пред една съседна сграда бе паркиран форд „Фокус“, чиито прозорци пламтяха от отразената светлина, което правеше чувството за пустота още по-натрапчиво.
— Бела те е открила първа?
Джон направи знак с ръка в смисъл „почти“ и посочи към друга къща в съседство. Започна да жестикулира, но после се спря, видимо вбесен от бариерата в комуникацията им.
— Някой в онази къща… Познавал си ги и те са те свързали с Бела?
Той кимна и бръкна в джоба на якето си, откъдето извади ръчно изработена гривна. Хекс я взе от ръката му и видя, че от вътрешната страна на гривната бяха гравирани символи на Древния език.
— Терър. — Когато той докосна гърдите си, тя попита: — Това е името ти? Но откъде си знаел?
Джон докосна главата си и вдигна рамене.
— Появило се е от само себе си в ума ти.
Тя се загледа към по-малката къща. Отзад имаше басейн и тя чувстваше, че там спомените му ставаха по-ярки, защото всеки път, когато погледът му пробягваше по терасата, емоционалната му решетка се възпламеняваше, превръщаше се в електрическо табло с безброй лампички.