Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
Блей се изправи и посегна към джоба на сакото си, но Сакстън не му разреши да извади портфейла си.
— Не, позволи на мен.
Последваха още коментари от страна на двамата поклонници на стадиони и стриптийз клубове, които нагнетиха още повече обстановката, и Блей изскърца със зъби. За щастие, на Сакстън не му отне дълго да плати на сервитьора и те се отправиха към изхода.
Хладният нощен въздух отвън подейства като балсам за сетивата им и Блей пое дълбоко дъх.
— Невинаги е така — промърмори Сакстън. — Иначе никога не бих те довел тук.
— Всичко е наред.
Блей закрачи напред и Сакстън го последва. Когато стигнаха до ъгъла, спряха, за да изчакат една кола да завие.
— Как се чувстваш? — попита Сакстън.
Блей обърна лице към другия вампир и реши, че животът е прекалено кратък, за да се преструва, че не знае какво точно означаваше въпроса.
— Честно казано, малко странно.
— Но не е заради онези задници, нали?
— Излъгах. Преди никога не съм ходил на среща. — Сакстън повдигна едната си вежда и това накара Блей да се разсмее. — Да, истински играч съм.
Сакстън въздъхна тихо, а в погледа му пролича истинска топлина.
— Радвам се, че аз съм първият.
Блей срещна очите му.
— Как разбра, че съм гей?
— Не съм. Просто се надявах да е така.
Блей отново се засмя.
— Имало е защо. — След кратка пауза той протегна ръка. — Благодаря ти за вечерта.
Сакстън също отвърна на ръкостискането и между тях сякаш протече електричество.
— Ясно ти е, че срещите не завършват така, нали? Особено ако и двете страни проявяват интерес.
Блей се почувства неспособен да пусне ръката на другия вампир.
— О… Наистина ли?
Сакстън кимна.
— Една целувка би била по-подходящ завършек на вечерта.
Блей насочи вниманието си към устните му и изведнъж се запита какъв ли вкус имаха.
— Ела — рече тихо Сакстън и го поведе към едно по-закътано място.
Блей го последва в тъмнината, въвлечен в еротична игра, която не искаше да прекъсва. Когато се озоваха в сенките, хвърляни от сградите, почувства, че гръдният кош на другия мъж се притиска към неговия, а после същото се случи и с тазовете им. Така че беше напълно наясно точно колко възбуден бе Сакстън.
А Сакстън беше наясно, че той също е възбуден.
— Кажи ми нещо — прошепна Сакстън. — Преди целувал ли си мъж?
Блей не желаеше да мисли за Куин в този момент и поклати глава, за да се отърси от образа. Когато това не подейства и синьо-зелените очи на приятеля му не изчезнаха от съзнанието му, той направи единственото възможно, за да спре да мисли за своя пирокант.
Сведе до нула разстоянието между устните на Сакстън и своите.
Куин знаеше, че трябва да се прибере направо у дома. След като беше отпратен така безцеремонно от дома на Тор, без съмнение за да могат Джон и Хекс да изпълнят някои упражнения в хоризонтално положение, трябваше да се върне в имението, да потърси утеха в текилата и да си гледа собствената работа.
Но нееее. Беше приел форма пред единствения бар за пури в Колдуел и беше наблюдавал… в дъжда като пълен неудачник… как Блей и Сакстън се бяха настанили на една маса до самия прозорец. Беше проследил внимателно как братовчед му гледа най-добрия му приятел със сдържана страст, а после някакви тъпаци се държаха просташки с тях и те си тръгнаха, оставяйки пурите си едва започнати, а чашите си с порто — недопити.
Тъй като нямаше желание да бъде заловен в сенките, Куин се дематериализира в пряката зад бара… Но веднага разбра, че е сбъркал времето и мястото.
До ушите му достигна гласът на Сакстън, носен от студения вятър.
— Ясно ти е, че срещите не завършват така, нали? Особено ако и двете страни проявяват интерес.
— О… Наистина ли?
— Една целувка би била по-подходящ завършек на вечерта.
Куин почувства как свива длани в юмруци и за част от секундата обмисли варианта да се покаже иззад контейнера за боклук, където беше застанал. Но какво можеше да стори? Да застане между тях, да им покаже червен картон и да ги прати на резервната скамейка? Доста абсурдно.
— Ела — промърмори Сакстън.
По дяволите, копелето звучеше като оператор на секс-телефон, гласът му беше дрезгав и приканващ. И… о, боже, Блей го беше последвал в мрака.