Окото господне
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Сигма форс #9
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Окото господне». Краткое содержание книги:
Грей забеляза пещера, чийто вход изглеждаше достатъчно голям, за да пропусне миниван, но от горния му ръб висяха грамадни ледени шушулки — като зъби, готвещи се да отхапят парче от брега. Под тях оставаше само толкова пространство, колкото атеветата им да минат в колона.
Той зави към пещерата, намали скоростта и включи лампата на челника си, за да освети мрачната вътрешност. Бял скреж покриваше всички повърхности в тунела, който потъваше дълбоко под острова. От тавана нагъсто висяха ледени сталактити, замръзналите по стените ручейчета образуваха вълнисти кристални пластове.
— Нали няма да влезем тук? — подозрително попита Ковалски. — Пещерите са едно, обаче ледените пещери…
В отговор Грей наведе глава под първата редица висулки и бавно потегли напред.
Вътре го очакваше още по-невероятна гледка. Ледът беше толкова прозрачен, че той видя обраслите с мъх скали дълбоко под тях, зърна риба в течащата отдолу вода.
— Продължава навътре! — извика през рамо Пиърс.
Като следваше указанията на Темур, той подкара атевето по тунела, който постепенно се разширяваше и ставаше по-висок. Трийсетина метра по-нататък стигна до голяма пещера, истинска ледена катедрала. От купола висяха сини кристални полилеи, от пода се издигаха диамантени колони.
Ледът заскърца и запука под тежестта им и акустиката неимоверно усили звуците. Няколко крехки висулки се отчупиха от полилеите и със звън се разбиха на пода.
По отсрещната стена се спускаха тежки ледени драперии, замръзнал водопад, подхранван от изворче. По повърхността продължаваха да се стичат тънки струйки и постепенно оглаждаха леда, преди на свой ред да замръзнат.
Тъмно петно нарушаваше девствената белота в центъра на пещерата — дупка в леда, водеща към езерото. Тук-там в стръмните й стени имаше вдлъбнатини.
На влизане Грей зърна лъскаво кафяво тяло, което се плъзна по един от улеите. През този отвор трябваше да излизат на въздух най-прочутите бозайници, обитаващи Байкал, тюлените нерпа.
Нямаше повече накъде да вървят. Пиърс спря, Ковалски и Вигор завиха от двете му страни.
— Къде сме? — попита Ковалски.
— Тук байкалските тюлени раждат своите малки на завет в суровите зими — поясни Темур. — Нашият народ смята това място за свещено. Говори се, че сме произлезли от душата на тези издръжливи благородни същества.
— Но защо ни доведе тук? — Грей се огледа. Не беше в настроение за излет сред природата. Часовниковите стрелки безмилостно напредваха.
— Защото старейшината Баян ми каза да ви доведа в тази пещера — отвърна бурятът. — Не знам нищо повече. Нямам представа защо ви праща тук.
Пиърс се обърна към Вигор, който изглеждаше също толкова озадачен.
— Сигурно старецът просто си пада по тюлените — подхвърли Ковалски.
— Или ни подлага на изпитание — предположи монсиньор Верона. — Другите реликви на Чингис хан са били скрити на добре защитени места, често на границата между сушата и водата като тук. И откриването им се дължи на засушаването в Унгария и екологичната катастрофа в пресъхналото Аралско море.
— Тук обаче от милиони години не се е променило нищо — отбеляза Грей. — Няма да е лесно.
— Така се очертава.
Пиърс обходи с поглед леденото пространство, като си налагаше да запази хладнокръвие. И тогава осъзна, че шаманът не ги е пратил в пещерата без никакви указания. Баян беше наредил на Темур да ги доведе тук само с няколко думи, ала помощникът му знаеше точно къде да дойде. Това можеше да означава само едно.
— Темур, тази пещера има ли си име?
Бурятът кимна.
— На нашия език се казва Емегтей, „женски корем“. — И имитира с жест издут корем.
— Утроба — произнесе Грей.
— Да, точно така — потвърди Темур, после се поклони и заотстъпва заднишком. — Надявам се да намерите каквото търсите. Аз трябва да си вървя.
— Моят приятел може да те върне до нос Бурхан — предложи Пиърс и посочи Ковалски.
— Няма нужда — отклони любезността му бурятът. — Имам роднини наблизо.
След като той си тръгна, Вигор посочи дупката в леда.
— Утроба. Има логика. На това място ражда малките си животното, което е тотем на острова, негова душа.
Грей поклати глава. Не че имаше друго мнение. Напротив, разбираше, че монсиньорът е прав. Само че предпочиташе друг подход.
— Вигор, ти не спомена ли, че майката на Чингис хан е родена на Олхон?
Монсиньор Верона се ококори.
— Точно така!
— Тогава това свещено място може да символизира произхода на Чингис.