Миг преди никога

Вярно е и ще продължа да лъжа.

Поглеждам я и изкарвам колата на улицата.

— Тя просто не искаше да те въвлича в това — започвам аз и остатъка от лъжата започва да си идва на мястото. — Обаче всичко е свързано с погребението на баща ми. Нали забеляза, че тя не повдигна въпроса пред теб. Накара ме да отида в задната стая да говорим, за да ти спести това. Тя продължава да не ми вярва, но мисля, че малко по малко започва.

— Тогава каква беше тази новина за член на семейството?

— Нямаше такава — казвам. — Просто искаше да говори с мен и аз й разказах за кавгата ми с Ейдън по телефона, преди да излезем от апартамента, а това я разстрои.

Камрин въздъхва и поглежда през прозореца.

— Майка ми наистина те хареса.

Тя ме поглежда. Отначало имам усещането, че иска да продължи разговора за Ейдън, но се отказва.

— Тя е много мила жена — вика Камрин. — Може би ти и Ейдън (набляга на името му, като че ли още не вярва напълно на лъжата ми) трябва да се опитате да се разбирате повече, за да не я разстройвате толкова много. Въпреки че изобщо не става дума за това, все пак съветът й не е лош.

— Виж, бебчо, съжалявам, може би трябваше да изчакам, преди да те запозная с нея.

— Няма нищо — казва тя и се премества по — близо до мен. — Радвам се, че го направи. Това ме накара да се почувствам по — специална.

Мисля, че вече ми вярва, или може би се опитва да остави на по — заден план неприятното си усещане, защото е разбрала, че скоро няма да кажа истината.

Прегръщам я през рамото.

— Ами да, специална си.

Тя се гуши в гърдите ми.

— Ти не й каза, че заминаваме утре.

— Знам, но ще й кажа. Може да й се обадя по — късно вечерта — притискам я леко. — Сега, когато вече се е запознала с теб и определено те харесва, мисля, че няма да се тревожи толкова за мен, че ще направя нещо много откачено.

Камрин плъзва ръката си между бедрата ми и ми се усмихва.

— Ами да, сега и аз ще трябва да кажа на майка си — изведнъж се повдига, сякаш току — що озарена от някаква мисъл. — Бих могла просто да почакам, когато минем през Северна Каролина, и тогава да се отбием, за да се запознаеш с нея.

Хубавите й сини очи радостно светват.

Аз също се усмихвам и кимам.

— Искаш да заведеш такъв като мен у дома да се запознае с майка ти? Ами ако, след като види татуировките ми, те открадне от мен! — подкачам я аз.

— Няма начин — отвръща през смях тя. — Най — много да се влюби в теб.

— Уха, може пък да ми направи това — онова!

Очите й за малко да изскочат от орбитите, а аз отмятам назад глава и се смея.

— Шегувам се, бебчо!

Тя ми се озъбва и поема дълбоко въздух, но така и не успява яз скрие, че й е забавно.

— Хей, бил ли си някога... как да кажа...

Дори не може да го каже гласно и на мен ми става смешно.

— С по — възрастна жена ли? — питам аз и лукаво я поглеждам.

Тази тема явно я смущава, но тя я подхвана, така че имам пълната свобода да я измъчвам с нея, колкото може повече.

— Ами да, бил съм.

Тя рязко извръща към мен глава и очите й се разширяват още повече.