Прелестен мрак

— Моят баща ми ги даде, също както дядо ми ги е дал на него. По-стари са от тази кал тук.

Бях напълно безмълвен. Независимо колко нормален си мислеше, че ще бъде животът ми без нея, Лена грешеше. С проклятието или без него, моето семейно дърво явно отдавна беше свързано със света на чародейците.

И за наше щастие, с техните карти.

— Далеч са от завършване. В добрите си дни бях добра картографка, но артритът ми вече си казва думата.

— Опитах се да помогна, но не ми се удава така добре, както на леля ти — погледна ме Телма с извинение. Леля Пру махна с кърпичката си.

— Ти ли си ги правила?

— Дадох своя принос — облегна се тя на бастуна си, изпъвайки гръб с достойнство.

Лив се взираше в картите с благоговение.

— Как? Тунелите са безкрайни.

— Стъпка по стъпка. Тези карти не показват всички Тунели. А само тези в Каролина и някои в Джорджия. Дотук сме стигали.

Това беше абсурдно. Как беше възможно моята хаотична пралеля да притежава карти на чародейските тунели?

— Как си ги направила, без леля Грейс и леля Мърси да разберат?

Не можех да си спомня време, в което трите да не са били заедно — те направо бяха като залепени една за друга.

— Невинаги сме живели заедно, Итън — снижи тя гласа си, сякаш сестрите й можеха да ни чуят отнякъде. — И всъщност аз не играя бридж в четвъртъците.

Опитах се да си представя как леля Пру картографира чародейските тунели, докато другите възрастни дами от ДАР играят карти в залата към църквата.

— Вземи ги. Шъ са ти нужни, ако си решил да останеш тук долу. Може да е доста объркващо след известно време. В някои дни бая се лутам и със зор си намирам пътя обратно към Южна Каролина.

— Благодаря ти, лельо Пру. Но…

Млъкнах за миг, защото не знаех как да обясня всичко това — Сиянието и виденията, Лена и Джон Брийд и Голямата бариера, преждевременната луна и липсващата звезда, да не споменавам побъркалите се вече циферблати, въртящи се на китката на Лив. А най-трудно щеше да ми бъде да говоря за Сарафина и Ейбрахам. За една от най-възрастните жителки на Гатлин това щеше да бъде много повече от история.

Леля Пру ме отряза, като махна с кърпичката си право в лицето ми.

— Изгубен си като прасе на барбекю. Ако не искаш да те сервират с прочутия каролински сос, момче, трябва да си събереш акъла.

— Да, госпожо.

Мислех, че се досещам накъде щеше да поеме точно тази лекция. Но явно грешах.

— Слушаш ли ме вече? — насочи тя костеливия си пръст към мен. — Карлтън дойде да души наоколо, за да провери дали знам, че някой е разбил чародейската врата към подземията. След туй чух, че момичето на Дюшан било изчезнало, после, че ти и Уесли сте избягали, а момичето, дето живее при Мариан — знаеш, онуй, което слага мляко в чая си — не са го виждали от сума ти време. Туй ми се видяха прекалено много съвпадения, дори и за Гатлин.