Прелестен мрак
- Автор: Штоль Маргарет, Гарсия Ками
- Серия: Хроники на чародейците #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-258-4
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Прелестен мрак». Краткое содержание книги:
Някои тайни могат да променят живота ти. Други могат да бъдат гибелни.
С приближаването на седемнайсетия й рожден ден Лена и Итън ще се изправят пред още по-големи опасности. Чародейка и смъртен не могат да бъдат заедно. А може би първо трябва да влязат в мрака…
Двамата могат да се справят с всичко, което градът им готви. Но след трагичната загуба на любимия си чичо, който е бил като баща за нея, Лена се отдръпва от Итън. Тя започва да крие тайни, които могат да променят техните взаимоотношения.
Сега, когато очите на Итън са отворени за тъмната страна на Гатлин, вече няма връщане назад. Преследван от странни видения, които само той може да види, Итън навлиза все по-дълбоко в сложната история на своя град и на своето семейство. Пътят му го отвежда сред опасната мрежа на подземните тунели, които лъкатушат из целия Юг. Пред Лена, Итън и верния му приятел Линк се разкрива свят, в който нищо пее такова, каквото изглежда.
Всяка целувка носи болка. Следващият удар на сърцето може да е последният. Сега това е тяхното общо проклятие.
Обичах я, атом по атом, с всяка клетка на изгарящото си тяло. Целувахме се, докато сърцето ми забрави да бие и очертанията на това, което можех да видя, да почувствам и да чуя, започнаха да се изгубват в мрака…
И любовта ги поведе в мрака…
Линк се захвана за работа — пъхна ножиците си в процепа между вратата и рамката й, напрегна се и я отвори, пъшкайки. В тунела, който се разкри, беше по-тъмно в сравнение с мъждивата светлина на лятното утро.
Поклатих глава.
— Не мога да повярвам, че ножиците продължават да вършат работа.
— Чудя се на това, откакто напуснахме Гатлин — каза Лив. — Мисля, че е доста логично.
— Логично е чифт калпави градинарски ножици да отварят чародейски врати?
— Това е красотата на Общия ред. Казах ти, има магическа вселена и материална вселена.
Тя вдигна поглед към небето. Очите ми проследиха погледа й.
— Като небето на смъртните и другото, на чародейците.
— Точно така. Едното не е по-реално от другото. Те съществуват паралелно.
— Така че ръждивите метални ножици могат да отворят един магически портал?
Не знам защо се изненадвах.
— Невинаги. Но когато двете вселени се срещнат, те ще продължат да имат някаква спойка помежду си. Разбираш ме, нали?
Когато Лив говореше, всичко звучеше съвсем ясно.
Кимнах.
— Само не знам дали силата в едната вселена отговаря на слабостта в другата. — Говореше по-скоро на себе си, отколкото на мен.
— Искаш да кажеш, че Линк отваря толкова лесно вратите, защото това би било невъзможно за някой чародеец?
Линк наистина се справяше подозрително лесно с чародейските врати. От друга страна, Лив не знаеше, че той беше специалист по разбиването на ключалки, откакто мисис Линкълн му наложи първия вечерен час в шести клас.
— Възможно е. А би обяснило донякъде и това, което се случва със Сиянието.
— А какво ще кажете за тази версия? Чародейските врати се отварят сами пред мен, защото аз съм изключителен расов жребец — изпъна се самоуверено Линк.
— Или пък чародейците, изградили тези Тунели преди стотици години, не са предвидили изобретяването на градинарските ножици — казах аз.
— Защото не са предвидили моята изключителност — и в двете вселени — повтори захилено Линк. Пъхна ножиците обратно в колана си. — Първо дамите.
Лив запълзя надолу в тунела.
— Защо ли се изненадвам?
Спуснахме се по стъпалата сред застоялия въздух на тунела. Беше абсолютно тихо, дори нямаше ехо от стъпките ни. Мълчанието легна върху нас, тежко и плътно. Въздухът в света на смъртните не можеше да се сравнява с безтегловността на този над нас. Щом стигнахме долу, открихме, че сме отново на същия тъмен път, който ни изведе в Савана. Онзи, който се разделяше на две: забранената сенчеста улица, по която бяхме поели, и тревистата пътека, окъпана от светлина. Точно пред нас старата неонова табела на мотела светваше и угасваше, но това беше единствената разлика.
Това и Лусил, която се въргаляше в краката ни, а светлината от знака играеше по кожата й, когато примигваше. Тя измяука към нас, бавно се изправи и изпъна подканващо гръбчето си.
— Ти ни разиграваш, Лусил — наведе се Линк, за да я почеше зад ушите, а тя измърка доволно. — А, прощавам ти.
Линк можеше да приеме всичко за комплимент.
— А сега какво? — погледнах кръстопътя.
— Стълбата към ада или жълтият тухлен път25?
— Защо не разтърсиш магическата си топка и не провериш дали не е проработила отново? — изправи се Линк и се огледа.
Извадих Сиянието от джоба си. То все още блестеше, святкаше и угасваше, но изумруденозеленият цвят, който ни беше довел до Савана, бе изчезнал. Сега светеше в тъмносиньо като онези сателитни снимки на Земята.
Лив докосна сферата и цветът стана още по-интензивен при допира на пръстите й.
— Синьото е много по-наситено от зеленото. Мисля, че се усилва.
— Или твоите супер способности укрепват.
Линк ме сръга и за малко да изпусна Сиянието.
— Питал ли си се защо това чудо спря да работи? — дръпнах го нервно от него.
Той ме побутна леко с рамо.
— Отгатни мислите ми де. Не, чакай. Опитай се да полетиш.
— Спрете с игричките — прекъсна ни Лив. — Чухте майката на Итън. Нямаме много време. Сиянието или ще работи, или не. И в дата случая трябва да намерим отговор.
Линк се стегна целият. Тежестта на това, което бяхме видели на гробището, лежеше на раменете на всички ни. Напрежението започваше да си казва думата.
— Шшш. Чуйте…
25
Стълба към ада — известен градски мит за място, където има стълба, която води право към ада. Жълтият тухлен път — споменат е в „Магьосникът от Оз“ — символ на път, който води към идилично и красиво място. — Б.пр.