Тръпката
- Автор: де ла Моте Андерш
- Серия: Играта #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542816898
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тръпката». Краткое содержание книги:
Завърнал се в Швеция, HP попада на следа, водеща до могъща IT компания, специализирана в контролиране на интернет трафика, защита на онлайн репутацията на популярни компании и дори насилствено смълчаване на неудобни за силните на деня гласове. Внедрявайки се под чужда самоличност, младежът бързо разбира, че е на една ръка разстояние от огромно разкритие. Играта продължава…
Той вдигна чашата си.
— За бъдещето!
Зазвъня мобилен телефон.
— Извинете ме — каза Франк.
Той измъкна телефона от калъфа на колана си и излезе от стаята.
— Значи, знаем ли за кого всъщност работеше той — попита Бийнс.
Филип поклати глава.
— Не, за съжаление не. Имам своите подозрения, но никога няма да бъдем сигурни…
— Мислиш за Анна?
Филип сви рамене.
— Цялата информация, която сме събрали, сочи, че Хенрик на практика е действал съвсем сам. Във всеки случай не намираме никакви връзки с някои от нашите конкуренти. Може би Анна го е назначила преди…
Той направи жест.
— … или може би още по-вероятно е сестра ѝ да го е направила, като се има предвид целия номер с акциите. Така или иначе, сега сме квит, акциите са наши, съвсем законно и по правилата и вече няма нещо или някой, който да заплашва плановете ни.
Франк влезе обратно в стаята. Той все още държеше телефона в ръка, но толкова здраво, че пръстите му бяха побелели при ръбовете му.
— Имаме проблем… — почти прошепна той. — Обади се Гите долу от Филтъра. Половината блог общност приказва за нас. За нас, за методите ни на работа, клиентите, троловете, блоговете, регистъра, you name it… Изглежда всичко е изтекло навън…
Той преглътна тежко и направи жест към вратата.
— Освен това на рецепцията чакат двама униформени полицаи и се чудят къде е взломаджията ни.
Филип хвърли поглед към Деян.
— Няма начин — Деян вдига ръце пред себе си в защита. — Лаптопът не беше вързан към мрежата, а освен това беше абсолютно празен. Троянецът не направи нищо.
— Това не е добре… — проплака Рилке.
— Тихо! — прекъсна ги Филип.
Той се обърна към Елрой.
— Какво прави той, докато чакахте отвън? Оставихте ли го да се приближи до някой компютър?
Елрой и Софи поклатиха главите си почти в синхрон.
— Отиде до кенефа, това беше всичко — каза Софи. — Трябваше да си превърже главата, нали си я сцепи, когато…
Тя прекъсна изречението и погледна тревожно към брат си.
— Когато какво? — изсъска Филип.
— … когато се удари в бюрото ми — продължи тя беззвучно.
Минаха по „Страндвеген“, продължиха през „Дипломатстаден“ и после нататък към Йердет.
Лампите на Какнесторнет108 мигаха някъде в мъглата отляво и за няколко секунди той си помисли, че се бяха отправили натам.
Но вместо това подминаха кулата и завиха по малък чакълест път, който сякаш водеше право към шубраците. Тук нямаше ли стрелбище едно време?
— Вие истински полицаи ли сте? — попита той.
Мъжът до него сви рамене.
— Има ли някакво значение?
— Откога ме следите?
— От известно време…
— Откъде знаехте… имам предвид… кой ви насочи по дирите ми?
— Ти как мислиш, Хенрик? Искам да кажа, ако наистина се замислиш?
Нещо в тона на мъжа накара сърцето му да потъне като камък.
Филип отвори вратата на офиса с трясък и с другите по петите си изтича до бюрото на Софи. Компютърът се намираше на земята, но USB-портовете от предната му страна бяха празни.
— Фалшива тревога — въздъхна Бийнс облекчено. — Ако не е вкарал троянеца, значи в интернет просто се въртят глупости. Може да е разправил всичко на приятелите си и да се е уговорил с тях да раздухат историята по това време независимо дали троянецът ги захрани с информация или не. Без доказателства историята ще замре от само себе си за няколко дни…
— Чакайте!
Деян се наведе и опипа един от малките слотове за карти точно над USB-портовете.
Секунда по-късно измъкна оттам малка карта памет, голяма колкото пощенска марка.
Jkay A mofos!109 беше написал някой на предната ѝ страна.
Светлините от близката къща изчезваха зад тях. Колата почти се носеше по покритата със сняг земя, само се накланяше меко, когато минаваха над скрити неравности и дупки. За кратко се почувства почти като че беше обратно в пустинята. Но това беше просто още едно от серията причудливи déjà vu-та, в която животът му се беше превърнал.
Когато най-накрая спряха, бяха стигнали почти до началото на гората. Той видя малки трептящи точки светлина измежду дърветата и мина известно време, преди да разбере какво представляваха.
Гробищни фенери.
Бяха отишли до старото гробище за домашни любимци.
Мъжете слязоха от колата и отворилите се врати пуснаха вътре студен нощен въздух. Той, естествено, трябваше да се опита да избяга. Да препусне лудешки навън и да се насочи към уличните светлини от другата страна на полето. Но вече нямаше сили да бяга. Трябваше да се задоволи със сегашното положение.
108
Радиотелевизионна кула в Стокхолм. — Б.пр.
109
Интернет съкращение за Just kidding around, motherfuckers, в случая може да се преведе приблизително като „Шегичка, копелета“. — Б.пр.