Тръпката
- Автор: де ла Моте Андерш
- Серия: Играта #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542816898
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тръпката». Краткое содержание книги:
Завърнал се в Швеция, HP попада на следа, водеща до могъща IT компания, специализирана в контролиране на интернет трафика, защита на онлайн репутацията на популярни компании и дори насилствено смълчаване на неудобни за силните на деня гласове. Внедрявайки се под чужда самоличност, младежът бързо разбира, че е на една ръка разстояние от огромно разкритие. Играта продължава…
Той затвори слушалката, след което натисна няколко копчета на телефона.
— Не спираш да ме изненадваш, Хенрик! — продължи той с развеселен тон. — Предвидил си, че ще се обадим в полицията, и си заменил номера за бързо набиране със свой собствен. Да се обзаложа ли, че някъде отвън имаш двама приятели, които чакат с кола и ще се появят да те вземат? Малко в стил „Ocean’s Eleven“, не съм ли прав?
HP си пое дълбоко въздух.
— Twelve — измърмори той. — Фалшивите ченгета ги спасиха във втората част.
Но никой не го слушаше.
Филип се обърна към останалите в стаята.
— Това е добър урок за всички ни. Никога не подценявайте противника си, дори и да изглежда победен…
Филип направи знак с ръка на Елрой, който извади мобилния си телефон.
— Ало, полицията ли е?
Тя приключи разговора и потърси нов номер в телефонния си тефтер.
— Добър вечер, скъпа — каза мекият глас.
— Добър вечер, чичо Таге — отговори тя и усети как сърцето ѝ заби малко по-бързо.
— Знам къде е Хенрик…
— Прекрасно, милата ми, дължа ти големи благодарности. Къде мога да го намеря?
Тя пое дълбоко въздух и го задържа няколко секунди, преди да отговори.
Сега вече играта приключи.
Филип и компания купиха акциите му, вярно, значително по-скъпо, отколкото си бяха представяли, но все пак. Най-накрая си бяха осигурили пълен контрол над фирмата.
Вътре сигурно се лееше шампанско, докато той и близнаците детективи трябваше да изчакат при рецепцията да се появят ченгетата.
Истинските ченгета, това…
Мамка му!
Беше се надявал, че ще успее да се отърве, че блъфът с номера ще мине и Нокс и Хьовдинген ще почукат на вратата и ще го изведат. После хайде към Арланда със свежи пари в сметката.
Вместо това щяха да го арестуват наистина.
Присъдата беше най-малката му грижа. Наистина притеснителното беше, че в мига, в който личните му данни попаднеха в компютрите на полицията, при Водача щяха да се развеят предупредителните знамена.
Всъщност той беше изненадан, че още не го бяха открили.
Че Филип и слугите му още не го бяха издали. Но те май така и не бяха загрели кой беше той всъщност? Е, скоро щяха да узнаят…
Тежко чукане прекъсна мислите му.
— Бързо дойдохте — каза Елрой на двамата цивилно облечени мъже, когато отвори вратата.
— Бяхме почти зад ъгъла — отвърна единият от тях кратко.
— Бих искал да видя документите ви — каза Елрой.
Мъжете свиха рамене и извадиха полицейските си значки. Елрой ги разгледа старателно и кимна.
— Имам цялата информация ето тук…
Той подаде пластмасова папка на един от полицаите.
— Време, място, лични данни, вътре ще намерите всичко, плюс флаш памет със софтуерната програма, която той се опита да качи в мейнфрейма ни.
Посочи към HP.
— Адвокатите ни ще се върнат след празниците с нашия иск за обезщетение.
Единият от полицаите прелисти папката, после кимна на колегата си.
— Обърни се — изкомандва той и HP се подчини.
Чу се металическо щракване и белезниците бяха намясто.
— Окей, тогава тръгваме. От следствието ще ви позвънят утре сутринта, ако имат въпроси…
Двамата полицаи го отведоха до асансьора.
— Чакайте — викна Елрой след тях. — В кое управление ще го отведете в случай, че искаме да добавим нещо?
— Нормалм — отвърна по-високият полицай.
— Това от другата страна на централата ли е? — попита Елрой.
— Не, „Кунгсхолмсгатан“ 37, отдавна се преместихме.
Елрой се засмя доволно.
— Просто исках да проверя…
Те взеха асансьора надолу. Никой от полицаите не каза и дума. Колата стоеше точно отпред, типично полицейско корито с автоматични скорости и допълнително вътрешно огледало.
По-високият от двамата, който изглежда беше началникът, седна на задната седалка с HP. Колата запали и докато потегляха, той извади мобилен телефон.
— При нас е и сме в движение — каза кратко той на човека от другата страна на слушалката.
— Не сме на път към „Кунгсхолмен“, или… — промълви HP.
Но мъжът не отговори.
45. Call!
— Е, приятели — каза Филип Аргос. — Ето че премахнахме и тази неприятна дреболия. Понякога човек няма друг избор, освен да откупи свободата си, макар че цената се оказа малко по-висока, отколкото бяхме разчитали… Но все пак това беше решението, което носеше най-малко рискове в дългосрочна перспектива. Ще оставим на адвокатите да съберат обезщетението. Би трябвало да е относително просто, след като имаме номера на сметката. Независимо от това всички ние тепърва ще печелим повече пари, отколкото някога сме си мечтали…