Шифърът на Джеферсън

Тръгна по брега към мястото, където беше оставил лодката. Птичата воня отново го блъсна в ноздрите. Спомни си, че на борда имаше руло здраво найлоново въже, което можеше да използва за връщане в пещерата. Но за целта трябваше да изчака отлива. Андрю Джаксън положително е бил информиран за форт "Доминиън" и събитията, които се бяха разиграли в него по време на войната. И вероятно беше избрал това затънтено място като допълнителна осигуровка, съобразявайки, че дори някой да разгадаеше шифъра на Джеферсън, достъпът до скривалището щеше да бъде по силите само на най-умните и решителни ловци.

Прекоси последните храсталаци по пътя си и видя лодката. Малки облачета ситен пясък се въртяха във въздуха под натиска на източния вятър. Съблече мократа риза и измъкна джиесема си. Едуин Дейвис го беше търсил четири пъти. Натисна бутона за обратно повикване.

– Как са нещата при теб? – попита Дейвис.

Малоун накратко докладва за премеждията си.

– Тук имаме проблем – въздъхна Дейвис.

Малоун изслуша разказа му за действията на Касиопея и рязко попита:

– Защо ѝ позволи да отиде, по дяволите?

– Защото беше единственият полезен ход. Бурята предлага отлично прикритие, но явно не само ние мислим така.

– Идвам при вас!

– Няма ли да прибереш онези страници?

– Не мога да седя тук, да бездействам и да чакам отлива, докато Стефани, а вече и Касиопея се намират в беда!

– Това не е сигурно. Касиопея знае какво прави.

– Рисковете са твърде много – поклати глава Малоун. – Ще ти се обадя от въздуха. А ти ме дръж в течение.

Той прекъсна връзката, съблече и останалите мокри дрехи и ги смени със сухите, които беше оставил в лодката. Преди да я избута в морето, се свърза с пилотите на Сикрет Сървис и ги предупреди, че излитат в мига, в който стигнеше до тях.

Уайът се добра до лодката си на северния бряг. Беше измръзнал и мокър до кости. Беше се подготвил да прекара нощта на острова. В раницата си имаше резервна риза и панталон, плюс кутийка кибрит. С негова помощ си запали огън на плажа.

Какво ли се беше случило с Малоун?

Нямаше никаква представа. Не го видя в развълнуваните води на залива. Мускулите го боляха от плуването. Отдавна вече беше отвикнал от подобни упражнения. Хвърли още наръч сухи клонки в огъня и протегна ръце над пламъците. Надяваше се, че Нокс се е добрал до брега и е предал посланието му на капитаните. На практика обаче нямаше никакви намерения да им продаде прословутите страници.

Сега съзнанието му беше заето само с едно: да убие Андреа Карбонел.

Преоблече се със сухите дрехи. Още едно яке като онова, което остави в пещерата, щеше да му свърши добра работа. Обратното пътуване през залива нямаше да трае дълго. Усети глад и измъкна от раницата две блокчета шоколад и бутилка вода. Щеше да остави крадената лодка някъде по-надолу по брега, където вероятно нямаше да я открият веднага.